Ново моноклонално антитяло подобрява прогнозата на невробластома



01/08/2011

Имунотерапията с новото моноклонално антитяло ch.14.18, насочено срещу тумор-свързания дисиалоганглиозид (GD2), в комбинация с гранулоцитно-макрофагеален колония стимулиращ фактор (GM-CSF) и интерлевкин-2 (IL-2), води до значимо подобрение на прогнозата при деца с невробластом с висок риск, в сравнение със стандартната химиотерапия, показаха резултатите от проучването COG-ANBL0032, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

Според авторите, новата комбинирана терапия с ch.14.18 , GM-CSF и IL-2 води до по-добри терапевтични резултати при деца с невробластом с висок риск, които са с добър отговор към първоначалната химиотерапия и са получили посоченото лечение в рамките на 100 дни след автоложна костномозъчна трансплантация.

Смята се, че комбинирането на ch.14.18 с GM-CSF, IL-2 и isotretinoin в ранния посттрансплантационен период може да се потенцира антитуморното действие на химиотерапевтика чрез увеличаване на антитяло-зависима клетъчно-медиирана цитотоксичност.

GD2 се експресира от невроблaстомните, меланомните и други ракови клетки.

В настоящето проучване са включени 226 болни с невробластом с висок риск, които са отговорили на индукционна терапия и на трансплантация на стволови клетки. Те са рандомизирани в съотношение 1:1 на стандартна терапия (шест цикъла изотретиноин) или добавяне към химиотерапията на имунотерапия (шест цикъла изотретиноин в комбинация с пет цикъла с ch.14.18, както и алтерниращо лечение с GM-CSF и IL-2). При двете групи са сравнени общата преживяемост и преживяемостта без нежелани събития. Средният период на проследяване е 2.1 години.

В групата с имунотерапия 52% от болните са имали различна по интензитет болка, а съответно 23 и 25% са със синдром на нарушена капилярна пропускливост (capillary leak syndrome) и с реакции на свръхчувствителност. Имунотерапията, в сравнение със стандартната терапия, е удължила при по-голям брой пациенти преживяемостта без нежелани събития (съответно 66 спрямо 46%, р=0.01) както и общата преживяемост (86 спрямо 75%, р=0.02) в края на втората година.

Невробластомът е причина за 12% от смъртните случаи при деца с онкологични заболявания под 15-годишна възраст. Той е хетерогенно заболяване, като 50% от случаите са в група с висок риск - с бързо метастазиране и кратка преживяемост, дори при агресивна терапия.

Агресивна терапия включва миелоаблативно лечение с последваща костно-мозъчна трансплантация. Като завършващ етап се препоръчва терапия на минималната резидуална болест с изотретиноин.

Независимо от това, при повече от половината болни настъпва рецидив на тумора, с последващо метастазиране и летален изход. При постигната ремисия главният терапевтичен проблем е резидуалната болест, рефрактерна на химиотерапия. (ОИ)

Използван източник:

1. Yu A., Gilman A., Ozkaynak F. et al. Anti-GD2 antibody with GM-CSF, interleukin-2 and isotretinoin for neuroblastoma. NEJM 2010; 363: 1324-34. www.content.nejm.org