За алергичния ринит накратко



01/06/2011

Алергичният ринит (АР, сенна хрема) – сезонен, епизодичен или целогодишен, е най-честата форма на ринит - засяга 20% от населението (сходна заболеваемост на двата пола), като значително влошава качеството на живот на пациентите. Свързва се с повишен риск за развитието на бронхиална астма - 20% от болните с АР има бронхоспазъм.

Заболяването представлява възпаление на лигавицата на носа (задължителна проява), което може да засегне и мукозните мембрани на очите, Евстахиевите тръби, средното ухо, синусите и фаринкса.

Възпалителната реакция се дължи на имуноглобулин-Е (IgE)-медииран отговор на мастоцитите към различни специфични алергени (най-често полени във въздуха, отделяни от дървета, треви и цветя) при хора с генетична предразположеност към атопия.

При инхалиране, специфичният алерген се свързва с IgE върху повърхността на мастоцитите в носната лигавица, което води до освобождаване на различни медиатори на възпалението (хистамин, триптаза, химаза, кинини, левкотриени и простагландин D2).

АР е симптомен комплекс, който влючва: ринорея (в резултат на повишената секреция на мукус), назална конгестия (в следствие на вазодилатация и увеличена съдова пропускливост, водещи до ексудация), кихане и сърбеж (причинени от дразненето на сензорните нерви). Тази реакция може да възникне бързо или интермедиерно. Често при пациентите с АР се развиват сенки (тъмни кръгове) под очите в следствие на вазодилатацията и конгестията.

След 4-8 часа се развива инфилтрация на назаланата лигавица с инфламаторни клетки като неутрофили, еозинофили, лимфоцити и макрофаги, които от своя страна са причина за развитието на продължително възпаление - бавна (късна) реакция, която може да персистира часове и дни. Симптомите са сходни с тези на острата фаза, но преобладава назалната конгестия и продукцията на мукус, като кихането и сърбежът намаляват. Системните ефекти на възпалението включват умора, сънливост, отпадналост, които допълнително нарушават качеството на живота.

Диференциалната диагноза включва остър или хроничен синуит.

Медикаментозна терапия на АР:

- Интраназални кортикостероиди (mometasone, beclomethasone, budesonide, fluticasone, ciclesonide). Високо ефективни за лечение на АР - облекчават и четирите основни симптома (ринорея, кихане, сърбеж и конгестия), но не подобряват значително очните симптоми. Прилагани самостоятелно, те са по-ефективни от монотерапия с интраназален cromolyn или с антихистамини (перорални или интраназални). Не са свързани със значими системни странични реакции. Подходящи са за лечение (терапия на първи избор) на сезонен и целогодишен алергичен ринит.

- Перорални антихистамини от второ поколение - неседиращи (levocetirizine, loratadine, desloratadine, fexofenadine, cetirizine) - компетативни антагонисти на хистаминовите тип 1 рецептори (Н1) на кръвоносните съдове, гастроинтестиналния тракт и дихателните пътища, поради което инхибират физиологичните ефекти на хистамина, индуцирани обичайно от H1 рецепторите. Те не намаляват значимо конгестията на носната лигавица и поради това често се комбинират с деконгестанти. Подходящи са за лечение на сезонен и целогодишен алергичен ринит, както и за бързо облекчаване на симптоматиката при епизодичен ринит поради бързо настъпващия им ефект.

- Интраназални антихистамини (azelastine, olopatadine) - алтернатива на пероралните антихистамини, които имат и изразен ефект върху назалната конгестия. Могат да се прилагат в комбинация с интраназални кортикостероиди за лечение на алергичен и неалергичен ринит.

- Инхибитори на левкотриеновите рецептори (montelukast) - алтернатива на пероралните антихистамини (сходна ефективност) за лечение на сезонен и целогодишен алергичен ринит. Подходящ е и при бронхиална астма и придружаващ алергичен ринит.

- Интраназални кромолини (cromolyn sodium) - стабилизират мастоцитите, но нямат директен антиинфламаторен и антихистаминов ефект. Ефективен е за превенция на алергичния отговор при предполагаема експозиция на аероалергени при пациенти с епизодичен ринит.

- Деконгестанти (рseudoephedrine) - стимулират директно вазоконстрикцията като активират алфа-адренергични рецептори в лигавицата на дихателните пътища. Използват се самостоятелно или в комбинация с перорални антихистамини от второ поколение за лечение на назалната конгестия, като се предлагат и готови комбинации с cetirizine, loratadine и fexofenadine.

- Интраназални антихолинергични средства (ipratropium, назален спрей) - ефективни за лечение на алергичен и вазомоторен ринит (намаляват секрецията на носната лигавица) и не водят до нежелани системни реакции. Поради бързото начало на действие, е най-подходящ при епизодичен ринит.

За допълнителна информация:

www.spisaniemd.bg – ще намерите над 70 статии по темата Съвременни препоръки за терапия на алергичния ринит