Съвременни препоръки за терапия на алергичния ринит



01/06/2011

При пациентите с лек до умерено тежък алергичен ринит (АR, АР) терапевтично средство на първи избор трябва да бъдат интраназалните кортикостероиди, а при тежка форма на заболяването - да се използват медикаментите от втора линия, според последните промени в препоръките на International Primary Care Respiratory Group, British Society for Allergy and Clinical Immunology и American Academy of Allergy Asthma and Immunology, публикувани в списание American Family Physician (1).

При пациенти с умерено тежка до тежка форма на АR, които не отговорят на фармакологичното лечение (интраназално или перорално приложение), влиза в съображение провеждането на имунотерапия (десенсибилизация).

Кортикостероидите имат бързо начало на действие – около 30 минути след интраназалното им приложение, с максимален ефект след няколко часа. Но за постигане на максимална терапевтична полза могат да са необходими две до четири седмици. Отделните препарати имат сходна ефективност, но само budesonide е одобрен за употреба по време на бременност.

При пациентите, които не отговарят на интраназални кортикостероиди, се прилагат препаратите от втора линия – антихистамини, деконгестанти, интраназален cromolyn, левкотриенови рецепторни антагонисти (левкотриенови инхибитори), интраназални антихолинергични средства и нефармакологични интервенции, като например промивки на носа.

Ключовите препоръки :

- При лек до умерено тежък алергичен ринит първоначалното лечение включва интраназален кортикостероид. При умерена към тежка форма на заболяването се използват средствата от втора линия на терапия (ниво на доказателственост A)

- В сравнение с препаратите от първо поколение, антихистамините от второ поколение имат по-слабо изразен седативен ефект и по-добър профил на безопасност, като само cetirizine води до замаяност (ниво на доказателственост A)

- Употребата на интраназални антихистамини като първа или втора линия на терапия на АR е ограничена поради нежеланите им ефекти, по-високата цена и по-ниската ефективност в сравнение с интраназалните кортикостероиди (ниво на доказателственост A)

- Интраназалният cromolyn е безопасен за приложение при АР, но слабата му ефективност за облекчаване на симптомите и неудобното дозиране са причина той да не е първа линия на терапия (ниво на доказателственост С)

- Хроничната ринорея може да се облекчи от провеждането на промивки с физиологичен разтвор, който може да се използва самостоятелно или като адювантна терапия (ниво на доказателственост В)

- Кърменето, по-късното захранване и използването на системи за филтриране на въздуха нямат документирана ефективност за превенция на АR (ниво на доказателственост В) (ЗВ)

Използван източник:

1. Sur D., Scandale S. Treatment of allergic rhinitis. Am Fam Physician 2010;81:1440-1446 www.aafp.org