PCR не е достоверен метод за доказване на активен артрит при Лаймска болест



01/06/2011

Тестът с полимеразна верижна реакция (рolymerase chain reaction - PCR) за установяване на ДНК на Borrelia burgdorferi може да потвърди диагнозата артрит в резултат на Лаймска болест (борелиоза), но не е достоверен метод за доказването на активна инфекция при болните, при които ставната симптоматика персистира и след антибиотичната терапия, показаха резултатите от проучване, публикувани през май в списание Arthritis & Rheumatism (1).

Изследователите предполагат, че позитивирането на теста за ДНК на спирохетата в подобни случаи е резултат от включването на автоимунни механизми и препоръчват терапията да продължи с модифициращи заболяването антиревматични медикаменти (disease-modifying antirheumatic drugs - DMARDs).

„Отрицателните резултати от култивирането на бактериите и позитивирането на PCR за B. burgdorferi в материал от синовията на пациенти показват, че микроорганизмите не са единственият фактор за развитие на пролиферативен синовит, който персистира месеци до няколко години след антибиотичната терапия”, смятат авторите. Според тях автоимунните механизми играят основна роля в хронифицирането на заболяването.

В представеното проучване са изследвани кожни проби от 90 болни с erythema migrans и от синовиалната течност (синовията) на 63 пациенти с артрит. Наред с това е проведена PCR с цел да се установи наличието на ДНК, мРНК и рРНК в синовиалната течност и в кожните проби на 11 участници.

Резултатите не установяват наличието на зависимост между теста с PCR и рецидивите или продължителността на ставната симптоматика. В допълнение, при девет пациента с рефрактерен артрит, при които е била проведена синовектомия, всички проби от синовиалната тъкан са били отрицателни при провеждането на PCR.

На настоящия етап, основното приложение на теста с PCR при Лаймска болест е да се докаже дали инфекцията продължава да бъде активна и след проведената антибиотична терапия.

Пациентите с Лайм-артрит са били лекувани с перорални антибиотици за период от един-два месеца, като при случаите, при които артритът е бил все още активен, лечението е продължено с интравенозни антибиотици. Болните с персистиращ артрит и след третия месец от антибактериалната терапия са лекувани с нестероидни противовъзпалителни средства или с DMARDs (hydroxychloroquine или methotrexate).

Около 30% от участниците с персистираща ставна симптоматика, независимо от тримесечния антибиотичен курс, все още са имали положителни резултати при теста с PCR до четири-девет месеца след началото на лечението. При тези, при които артритът е бил активен и през следващата една година след първия прием на антибиотика, резултатите от изследването с PCR на синовията, както и от култивирането при микробиологичното изследване, винаги са били отрицателни.

Количественият тест за мРНК на B. burgdorferi, показател за жизнеспсобността и активността на бактериите, е бил положителен при 80% от кожните проби и при нито една от пробите от синовиалната течност.

Авторите смятат, че доказването на B. burgdorferi в синовиалната течност не е достоверен тест за активна ставна инфекция. Те препоръчват антибактериален курс за два до три месеца и при необходимост включване на DMARD.

Тестът с PCR трябва да се извърши след провеждането на продължително антибиотично лечение, тъй като лекуващият екип ще има сигурността да започне терапия с DMARDs при всички отрицателни случаи, е основната препоръка за клиничната практика. (КД)

Използван източник:

1. Li X., McHugh G., Damle N. et al. Burden and viability of Borrelia burgdorferi in skin or joints, of patients with erythema migrans or lyme arthritis. Arthritis Rheum. Published online May 17, 2011 http://onlinelibrary.wiley.com