Локален алергичен ринит



01/06/2011

Значителен брой от пациентите, на които е поставена диагноза идиопатичен или неалергичен ринит (NAR), развиват локална реакция с назална продукция на специфични имуноглобулин Е (sIgE) антитела и са с положителен отговор от назалния провокационен тест с алергени (nasal allergen provocation test - NAPT). Тази нозологична единица е дефинирана като локален алергичен ринит (local allergic rhinitis – LAR) (1).

Проведени през последните години проучвания доказаха, че може да има локална продукция на IgE в назалната мукоза, без повишаване на серумните IgE антитела при повече от 40% от болните с неалергичен ринит – феномен, който е в основата на локалния алергичен ринит.

На базата на тези нови открития се препоръчва да се промени диагностичният подход при пациентите със симптоми на алергичен ринит, но с отрицателен резултат от кожния тест с убождане и без наличие на серумни sIgE антитела.

Клиницистите трябва да бъдат информирани и да могат да се ориентират за наличието на LAR, тъй като правилната диагноза има важно значение за терапията при тази немалка група пациенти.

Установяването на локални sIgE в назалните секрети по време на поленовия сезон и положителният NAPT с локална продукция на триптаза, еозинофилен катионен протеин и sIgE са от полза при диагностицирането LAR.

Ринитът е често респираторно заболяване, засягащо 20–40% oт населението на индустриализираните страни, като честотата му се увеличава. Етиологичната класификация на ринита го разделя на две фроми: алергичен (АR) и неалергичен (NAR).

АR, от своя страна, може да бъде сезонен или персистиращ. NAR се разделя на: идиопатичен, атрофичен, медикаментозно-индуциран, хормонално-обусловен, инфекциозен, свързан с гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕР), неалергичен ринит с еозинофилен синдром (non-allergic rhinitis with eosinophilic syndrome – NARES).

АR се дефинира като IgE-медииран възпалителен отговор след експозиция на назалната мукоза на аероалергени. Симптомите включват ринорея, назална обструкция, назален сърбеж и кихане.

Диагнозата се базира на положителните резултати от кожния тест с убождане (skin prick test - SPT) или на установяването на серумни специфични IgE (sIgE) антитела към аероалергени.

Ринитът се определя като неалергичен, когато е изключена алергична етиология въз основа на данните от анамнезата, на отрицателния SPT и на липсата на серумни sIgE антитела.

При пациентите с алергичен ринит е налице IgE-медииран отговор с инфилтрация на назалната мукоза с Th2-клетки, базофили, Лангерхансови клетки и мастоцити. Когато аероалергените се инхалират, те се отлагат предимно в назалната мукоза, където антиген-представящите клетки (APC) ги преработват и представят на Т-лимфоцитите. Това води до продукция на IgE от В-лимфоцитите. (ЗВ)

Използван източник:

1. Rondon C., Canto G., Blanca M. Local allergic rhinitis: a new entity, characterization and further studies Curr Opin Allergy Clin Immunol. 2010;10(1):1-7 http://journals.lww.com