Инсулиновите аналози намаляват риска за хипогликемия



01/06/2011

„Инсулинов аналог” означава инсулин, в чиято молекула, с помощта на рекомбинантна ДНК (rDNA) технология, са направени структурни изменения с цел да се постигне промяна в абсорбцията или в други свойства, които да отговарят по-добре на физиологичните нужди от инсулин (1).

Понастоящем на пазара се предлагат три бързодействащи (lispro, aspart, glulisine*) и два дългодействащи инсулинови аналози (detemir и glargine**).

При бързодействащите инсулинови аналози малки изменения в инсулиновите вериги намаляват тяхната склонност да се свързват в димери и хексамери в тъканите, което води до ускоряване на абсорбцията на инсулина при подкожното му инжектиране.

При дългодействащия инсулинов аналог glargine две промени в инсулиновите вериги на човешкия инсулин водят до намаляване на неговата разтворимост във физиологичната pH среда, което води до образуването на преципитати в подкожната тъкан. В резултат на това се постига забавяне на абсорбцията при подкожно инжектиране и удължаване на действието на инсулина.

При другия дългодействащ инсулинов аналог detemir, чрез ацетилиране на N края на В веригата на инсулиновата молекула, се повишава капацитетът на инсулина за свързване с албумина, което води до забавяне на абсорбцията след подкожна доставка и удължаване на действието.

Бързодействащите инсулинови аналози (lispro, aspart, glulisine) имат по-бързо начало на действие, достигат по-ранна и изразена пикова концентрация и са с по-кратка продължителност на ефекта в сравнение с бързодействащите човешки инсулини. Поради това, тези аналози имитират по-точно постпрандиалното повишение на ендогенната инсулинова секреция, която настъпва при хората с нормална функция на бета-клетките на панкреаса (2).

Използването на бързодействащ инсулинов аналог преди вечерното хранене (вместо бързодействащ човешки инсулин) подобрява контрола на кръвната глюкоза късно вечерта и намалява риска за хипогликемия в първата част на нощта, което е желано при малките деца.

Инсулиновият аналог aspart (аспарт) може да се прилага за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца на възраст две години или по-големи. Инсулиновият аналог lispro (лиспро) няма посочено специфично възрастово ограничение, но клинични проучвания с него са проведени при деца на възраст от две до 11 години и от 9 до 19 години. Най-новият бързодействащ инсулинов аналог glulisine (глюлизин), одобрен за употреба през 2006, не е изследван при деца с диабет тип 1 под четири години.

Дългодействащите инсулинови аналози като glargine или detemir водят до сходна степен на гликемичен контрол (съпоставими нива на хемоглобин А1с) с интермедиерните NPH инсулини, но поради по-плоския им фармакокинетичен профил на действие, двата аналога понижават риска за хипогликемия (нощни или тежка).

В резултат на пролонгираното си действие, гларжин и детемир постигат по-добър контрол на кръвната глюкоза на гладно отколкото NPH инсулини, което ги прави по-добър избор за осигуряване на базално инсулиново ниво в продължение на 24 часа.

Дългодействащите инсулинови аналози glargine и detemir могат да се използват за лечение на диабет при възрастни, юноши и деца над шест години или по-големи. Те все още се изследват при деца под 6-годишна възраст и поради това не са одобрени да се прилагат при по-малки деца. Гларжин и детемир имат по-предвидим профил на действие през цялото денонощие (нямат пиков ефект) за разлика от човешките NPH инсулини.

Проспективното проучване DCCT (The Diabetes Control and Complications Trial) показа, че при пациентите с диабет тип 1 стриктният гликемичен контрол, постиган с интензифицираното инсулиново лечение (базално-болусна терапия и многократно самоизмерване на кръвната глюкоза), намалява дългосрочно риска за микроваскуларни усложнения. Въпреки това, постигането на стриктен гликемичен контрол е свързано с два до три по-висок риск за тежка хипогликемия, както и за рекурентна хипогликемия, която повишава опасността за неврокогнитивни нарушения особено при по-младите пациенти.

Инсулиновите аналози са свързани при пациентите с диабет тип 1, включително деца и юноши, с намалена честота на хипогликемични епизоди. Поради това, те са по-подходящ избор за базално-болусна инсулинова терапия от стандартните човешки инсулини.

Предимства на бързодействащите инсулинови аналози пред бързодействащите човешки инсулини:

- постигат по-добър контрол на постпрандиалната кръвна глюкоза при намален риск за интерпрандиална (между храненията) хипогликемия

- могат да бъдат прилагани непосредствено преди хранене или дори веднага след нахранване (отпада нуждата от 30-минутно изчакване между инжекцията и приема на храна), което е особено подходящо при малките деца поради капризния им и непредвидим начин на хранене (3)

- позволяват по-гъвкав режим на хранене и физическа активност, премахват нуждата от междинни закуски, които водят до нежелано наддаване на тегло, което е особено подходящо при юношите (3)

Предимства на дългодействащите инсулинови аналози пред NPH инсулините:

- по-плосък профил на действие и липса на пик в активността им

- по-малка интраиндивидуална вариабилност на действието (по-предвидим профил)

- по-нисък риск за хипогликемия, особено в средата на нощта, както и за ранна сутрешна хипергликемия (в следствие на „феномена на зазоряването” - повишаването на кръвната глюкоза между 4 и 7 ч. поради увеличената секреция на растежен хормон) (ДЯ)

* lispro - Humalog, Eli Lilly; aspart - NovoRapid, NovoNordisk; glulisine - Apidra, Sanofi-Aventis ** glargine - Lantus, Sanofi-Aventis; detemir - Levemir, NovoNordisk Всичките са регистрирани в България

Използвани източници:

1. Shalitin S, Phillip M. Hypoglycemia in Type 1 Diabetes. A still unresolved problem in the era of insulin analogs and pump therapy. Diabetes Care 2008, 31 (Supplement 2): S121-S124 http://care.diabetesjournals.org/content/31/Supplement_2/S121.full

2. Инсулиновите аналози предлагат по-добро съотношение цена/полза от конвенционалните препарати. Доктор Д 2009, бр. 1, пролет www.spisaniemd.bg

3. Silvertein J., Rosenbloom A. Insulin analogues in the intensive treatment of diabetes in children. US Pediatrics Review 2007 www.touchbriefings.com/pdf/2772/silverstein.pdf