Инхалаторен кортикостероид за спасително лечение при деца с бронхиална астма



01/06/2011

Инхалаторeн кортикостероид* (beclomethasone) като спасително лечение заедно с инхалаторен краткодействащ бета-агонист** (salbutamol, albuterol в САЩ) може да бъде ефективна „step-down” („стъпка надолу”) стратегия при деца с контролирана астма, тъй като комбинацията е по-ефикасна за намаляване на пристъпите, изискващи прием на перорален кортикостероид, отколкото самостоятелното приложение на salbutamol като спасително лечение, показаха резултатите от проучването TREXA, публикувани в списание Lancet (1).

С тази стратегия може да бъде избегната всекидневната терапия с инхалаторни кортикостероиди и свързаните с това нежелани странични ефекти като например изоставане в растежа.

Децата с лека персистираща астма не трябва да получават самостоятелно salbutamol (albuterol), а всекидневното приложение на инхалаторен кортикостероид е най-ефективното лечение за контрол на астмата. Въпреки това, някои деца имат пристъпи дори при добър всекидневен контрол на астмата, а много други преустановяват терапията в асимптомните периоди.

В настоящото 44-седмично, двойно-сляпо рандомизирано клинично проучване са включени деца на възраст от пет до 18 години, разделени на четири групи:

1. два пъти дневно beclomethasone с beclomethasone + albuterol като спасителна терапия ( група на комбинирана терапия, n=71)

2. два пъти дневно beclomethasone и плацебо + albuterol за спасително лечение при пристъп (всекидневно приложение на beclomethasone, n=72)

3. два пъти дневно плацебо и beclomethasone + albuterol като спасителна терапия (beclomethasone като спасителна терапия, n=71)

4. два пъти дневно плацебо и albuterol като спасителна терапия (плацебо група, n=74)

Първичната крайна точка е времето до настъпване на първата екзацербация на бронхиална астма, която налага използването на перорален кортикостероид. Вторичната крайна точка е изоставането в растежа.

Резултатите показват, че най-висока е честотата на екзацербациите в групата на плацебо (49%), докато при останалите групи този процент е по-нисък - съответно 28% при всекидневно приложение на beclomethsone, 31% при комбинирана терапия и 35% при използването на beclomethasone като спасителна терапия.

В сравнение с плацебо групата, при пациентите на комбинирана терапия или при тези с всекидневно приложение на beclomethasone растежната скорост е била с 1.1 сm по-малка (p<0.0001), но такъв ефект не е наблюдаван при участниците, използващи beclomethasone като спасителна терапия (p=0.26).

Странични ефекти са регистрирани само при две от децата – при едно от тях от групата с всекидневно приложение на beclomethasone се е развил вирусен менингит, а при друго от комбинираната група е диагностициран бронхит.

Честотата на неуспех от лечението е: 23% в групата на плацебо, 5.6% в групата на комбинирана терапия, 2.8% при всекидневно приложение на инхалаторен кортикостероид и 8.5% при използването на beclomethasone като спасителна терапия. (ОИ)

* ICS - inhaled corticosteroid

** SABA - short acting beta agonist, най-често се използва инхалаторен salbutamol (в САЩ се нарича albuterol)

Използван източник:

1. Martinez F., Chinchilli V., Morgan W. et al. Use of beclomethasone dipropionate as rescue treatment for children with mild persistent asthma (TREXA): a randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Lancet 2011; 377 (9766): 650-657 www.thelancet.com