Предимства на Tavanic при лечение на инфекции на пикочните пътища



01/05/2011

Levofloxacin (Tavanic на Sanofi-Aventis) осигурява ефективно лечение както на неусложнените, така и на усложнените инфекции на пикочните пътища и на острия пиелонефрит.

Съществено предимство на Tavanic са удобният прием веднъж дневно и по-кратката продължителност на терапията, в сравнение със стандартното антибактериално лечение на уроинфекциите, показаха резултатите от няколко клинични изпитвания с антибиотика.

Еднократният дневен прием на levofloxacin в доза от 750 mg за пет дни е също толкова ефективен при терапията на усложнени инфекции на пикочните пътища (сUTI)* и на остър пиелонефрит (AP)**, колкото и 10-дневният курс на лечение със ciprofloxacin, приет два пъти на ден, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Urology (1).

Участниците (n=1109) са рандомизирани на лечение с levofloxacin 750 mg интравенозно или перорално един път дневно за пет дни или на ciprofloxacin 400 mg интравенозно или ciprofloxacin 500 mg перорално два пъти дневно за 10 дни. На края на терапията е извършена клинична и микробиологична оценка.

Анализирани са данните на 509 пациенти с налично микробиологично изследване преди началото на лечението и след неговото приключване. Резултатите сочат, че процентът на ерадикация на патогенните микроорганизми е 88.3% за лекуваните с levofloxacin и 86.7% за получаващите ciprofloxacin. Клиничният изход от терапията е сходен и при двете групи.

Лечението с кратки курсове levofloxacin, приложен във високи дози, при пациентите с остър пиелонефрит, е поне толкова ефективно, колкото стандартната терапия със ciprofloxacin за 10 дни, показаха резултатите от друго проучване, публикувани в списание Current Medical Research and Opinion (2).

Участниците със симптоми на остър пиелонефрит и с лабораторно и микробиологично потвърдена диагноза са рандомизирани на двойно-сляп принцип на терапия с levofloxacin 750 mg един път дневно интравенозно (i.v.) или перорално и една доза плацебо за пет дни, последвано от прием на плацебо през следващите пет дни; или със ciprofloxacin 400 mg i.v. или 500 mg перорално два пъти дневно за 10 дни.

Първичният показател за ефективност е микробиологичната ерадикация на причинителите на 15-22-ия ден от изследването. Вторичните показатели за ефективност включват клиничния отговор и безопасността на приемания медикамент.

Резултати:

- При пациентите с налични микробиологични изследвания преди започването на терапията и след приключването й (за levofloxacin n=80, за ciprofloxacin n=76), честотата на ерадикация на изолираните микроорганизми (предимно E.coli) е 92.5% за лекуваните с levofloxacin спрямо 93.4% за получаващите ciprofloxacin

- Клиничен успех от терапията е постигнат при 92.5% от пациентите в групата с levofloxacin спрямо 89.5% от участниците на лечение с ciprofloxacin

- Честотата на нежеланите ефекти е сходна при двете групи

Чувствителността към флуорохинолони с ренална екскреция при причинителите на уроинфекции е висока - 90.6% при усложнените инфекции на пикочните пътища и 98.1% при острия пиелонефрит, като спектърът на действие на levofloxacin е по-широк от този на ciprofloxacinin, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Clinical Therapeutics (3).

Целта на това мултицентърно, двойно-сляпо проучване е да оцени чувствителността към флуорохинолони на бактериалните причинители на уроинфекции, изолирани от 650 възрастни пациенти със cUTI или AP от 130 клинични центъра в САЩ.

За сигнификантна бактериурия е прието наличието на >105 колония формиращи единици (colony-forming units – CFU) на милилитър. Според чувствителността на микроорганизмите към невключените (trimethoprim/sulfamethoxazole - TMP/SMX и ampicillin) и към включените в изследването антибактериални средства, те са определени като: чувствителни (susceptible – S), интермедиерни (intermediate – I) и резистентни (resistant – R).

Участниците са общо 650 (417 жени), на възраст 18-94 години, на които е поставена диагноза cUTI (68.2%) или AP (31.8% ). По-голямата част (99.4%) от инфекциите са придобити в обществото. Най-често изолираният патоген е Еscherichia coli (при 65.6%), но в 12.2% от случаите са изолирани Gram-положителни микроорганизми.

Резултатите от изследването на чувствителността към антибактериални средства показват, че съответно 50.1 и 22.1% от Gram-отрицателните патогени са били напълно резистентни към ampicillin и TMP/SMX.

91.9% от микроорганизмите са били чувствителни към levofloxacin и ciprofloxacin, с интермедиерна чувствителност спрямо levofloxacin са били 6.5%, а спрямо ciprofloxacin - 9.7%.

Всички изолирани щамове с резистентност към levofloxacin са били резистентни и към ciprofloxacin. Но шест от щамовете с резистентност към ciprofloxacin са били напълно чувствителни към действието на levofloxacin. (ЗВ)

* complicated urinary tract infections – cUTI

** acute pyelonephritis - AP

За допълнителна информация:

В уебсайта на МД (www.spisaniemd.bg) има повече от 10 статии за levofloxacin

Използвани източници:

1. Peterson J., Kaul S., Khashab M. et al. A double-blind, randomized comparison of levofloxacin 750 mg once-daily for five days with ciprofloxacin 400/500 mg twice-daily for 10 days for the treatment of complicated urinary tract infections and acute pyelonephritis. Urology 2008;71(1):17-22 www.jurology.com

2. Klausner H., Brown P., Peterson J. et al. A trial of levofloxacin 750 mg once daily for 5 days versus ciprofloxacin 400 mg and/or 500 mg twice daily for 10 days in the treatment of acute pyelonephritis. Curr Med Res Opin. 2007;23(11):2637-45 www.cmrojournal.com/ipi/ih/index.jsp

3. Peterson J., Kaul S., Khashab M. et al. Identification and pretherapy susceptibility of pathogens in patients with complicated urinary tract infection or acute pyelonephritis enrolled in a clinical study in the United States from November 2004 through April 2006. Clin Ther. 2007;29(10):2215-21 www.clinicaltherapeutics.com