Комбинирането на rhGH с ниски дози естроген повишава ръста при синдром на Turner



01/05/2011

Заместителното лечение с рекомбинантен човешки растежен хормон (recombinant human growth hormone – rhGH) води до увеличение на окончателния ръст при пациентките със синдром на Turner, а комбинирането му с ранно приложение на ниски дози естроген подобрява растежа и оказва допълнителни благоприятни ефекти, показаха резултатите от проучване, публикувани в New England Journal of Medicine (1).

Ниският ръст и овариалната недостатъчност с хипергонадотропен хипогонадизъм са характерните особености на синдрома на Turner.

Въпреки че rhGH често се прилага за лечение на ниския ръст, асоцииран с това заболяване, липсват данни от рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания за ефикасността му по отношение на окончателния ръст.

Освен това, няма информация дали заместителната терапия с естрогени, приложени в предпубертетна възраст заедно с rhGH, оказва допълнителни благоприятни ефекти.

Настоящето изследване е двойно-сляпо, плацебо-контролирано и включва 149 момичета със синдром на Turner на възраст 5-12.5 години, които са рандомизирани в четири групи: плацебо (инжектиране на плацебо плюс перорален прием на плацебо, n=39); естроген (инжектиране на плацебо плюс ниски дози естроген през устата, n=40); rhGH (инжектиране на rhGH плюс плацебо през устата, n=35) и комбинирано приложение на rhGH и естроген (n=35).

Дозата на rhGH е била 0.1 mg/kg три пъти седмично, а тази на ethinyl estradiol е адпатирана според хронологичната възраст и степента на пубертетното развитие.

При първия преглед след навършване на 12-годишна възраст пациентките от всички терапевтични групи са получили повишаващи дози на ethinyl estradiol. Терапията с растежен хормон е прекратена след достигане на окончателния ръст (затваряне на епифизарните фуги).

Индексът на стандартно отклонение (standard-deviation score – SDS) за окончателния ръст, постигнат на средна възраст 17+/-1 години, след период на проследяване от 7.2+/-2.5 години, е бил -2.81+/-0.85, -3.39+/-0.74, -2.29+/-1.10 и -2.10+/-1.02 съответно за групите с плацебо, само с естроген, само с rhGH и с rhGH+естроген.

Цялостният ефект на лечението с rhGH върху окончателния ръст, спрямо плацебо, е увеличение на SDS с 0.78+/-0.13. Окончателният ръст е бил по-висок при групата, приемала и естрогени заедно с растежния хормон - с 0.32+/-0.17, което предполага умерен синергичен ефект между ниската доза естрогени и rhGH, приложени при деца със синдром на Търнър. (ЗВ)

Използван източник:

1. Ross J., Quigley C., Cao D. et al. Growth hormone plus childhood low-dose estrogen in Turner’s syndrome. N Engl J Med 2011; 364:1230-1242 www.nejm.org