Rasilez® е с допълнителни ползи при пациенти с диабет тип 2, артериална хипертония и нефропатия



01/02/2011

Rasilez® (aliski-ren)*, добавен към терапията с losartan, намалява албуминурията и подобрява бъбречната функция при пациенти с диабет тип 2, артериална хипертония и нефропатия, независимо от изходната степен на хроничното бъбречно увреждане, показват резултатите от проучването AVOID, публикувани в списание Diabetes Care (1).

Аliskiren - първият и единствен до момента директен ренинов инхибитор, е демонстрирал и добър профил на поносимост, с изключение на хиперкалиемия (при стадий 3 на хронично бъбречно увреждане).

Пациентите с диабет и протеинурия имат намалена скорост на гломерулна филтрация (GFR) и висок риск за прогресиране на бъбречното и сърдечносъдово заболяване, както и за свързани с лечението нежелани странични ефекти.

Анализът на данните от проучването AVOID (Aliskiren in the Evaluation of Proteinuria in Diabetes), в което са участвали 599 хипертензивни пациенти с диабет тип 2 и нефропатия, е проведен с цел да се оцени профилът на ефективност и безопасност на aliskiren, добавен към лечението с losartan в максимална препоръчвана доза, като участниците са били с изходна GFR, отговаряща на хронично бъбречно увреждане стадии 1-3.

Пациентите са получавали за период от шест месеца aliskiren (доза 150 mg/ден, титрирана до 300 mg/ден след три месеца) или плацебо, в допълнение на терапията с losartan (100 mg/ден). Критериите за изключване от участие в проучването са били GFR<30 ml/min/1.73 m2 и нива на серумен калий >5.1 mmol/l.

Антипротеинуричните свойства на aliskiren са били налице, независимо от изходните стадии на хронично бъбречно увреждане (намаление съответно с 19, 22 и 18%).

В групата със стадий 3 на хронично бъбречно заболяване, изходните нива на серумния креатинин са останали без промяна в хода на лечението, а влошаване на бъбречната дисфункция, дефинирано като увеличаване на нивата на креатинина с >176.8 mcmol/l, e установено при по-малко болни в групата на aliskiren (13.6 спрямо 29.2% в групата на плацебо, р=0.032).

Увеличаване на серумните нива на калий >5.5 mmol/l (базирано само на едно изследване) е наблюдавано при повече случаи със стадий 3 на хронично бъбречно увреждане в групата на aliskiren (22.5 спрямо 13.6%). Нежеланите странични действия са били сходни при двата терапевтични режима, независимо от стадия на бъбречната дисфункция.

Медикаменти, които инхибират ренин-ангиотензин-алдостероновата система (RAAS), са първа линия антихипертензивна терапия при пациенти с диабет и висок риск за сърдечносъдово и бъбречно заболяване.

Средства, които блокират RAAS, като инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEIs), ангиотензин рецепторни блокери (ARBs), алдостеронови антагонисти, някои дихидропиридинови блокери на калциевите канали като felodipine, могат да водят до реактивно повишаване на плазмената концентрация и активността на ренина.

За разлика от посочените три групи инхибитори на RAAS, aliskiren е представител на четвърти клас - директни ренинови инхибитори, които се прилагат самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства (най-често hydrochlorothiazide).

В ход са серии от проучвания, включени в програмата ASPIRE HIGHER, които имат за цел да изследват ефектите на aliskiren върху сърдечносъдовите и бъбречните крайни резултати, както и заболеваемостта/смъртността при пациенти с артериална хипертония и висок риск за сърдечно или бъбречно увреждане, включително диабет и протеинурия.

EASD’2010: Новости за aliskiren при систолна артериална хипертония стадий 2 и диабет тип 2

Началната комбинирана терапия с aliskiren и hydrochlorothiazide е по-ефективна отколкото монотерапията с amlodipine при пациенти със систолна артериална хипертония стадий 2 и диабет тип 2, според данни от проучване, докладвани на последната научна среща на European Association for the Study of Diabetes (EASD) в Стокхолм, Швеция (2).

Приложението на aliskiren (директен ренинов инхибитор) в комбинация с hydrochlorothiazide (тиазиден диуретик) постига значимо по-голямо намаление на систолното артериално налягане (САН) като освен това намалява и риска за периферни отоци, в сравнение с amlodipine (блокер на калциевите канали), са основните изводи от това сравнително клинично изследване.

Участниците - 860 възрастни пациенти със систолна артериална хипертония (стадий 2) и диабет тип 2, са разделени в две групи, взависимост от прилаганото лечение за понижаване на САН - aliskiren (300 mg) и hydrochlorothiazide (25 mg) или алтернативно лечение с amodipine 10 mg за период от седем седмици.

Средното изходно ниво на САН, измерено в седнало положение, е сходно в двете групи - 168.0/91.4 mmHg и 167.4/91.3 mmHg.

На осмата седмица, в групата на комбинирана терапия е регистрирано значимо по-ниско ниво на средно САН в сравнение с монотерапията (-28.8 mmHg спрямо -26.2 mmHg, -2.6 mmHg в полза на aliskiren-базирания режим).

В края на проучването, значимо по-висок процент пациенти в групата на aliskiren и hydrochlorothiazide са постигнали прицелно ниво на АН<130/80 mmHg, в сравнение с amlodipine (23.2% спрямо 13.8%; р<0.0001).

И двата режима на лечение са имали добър профил на ефикасност, като нежелани странични действия (леки до умерени) са регистрирани при 48.3% от лекуваните с amlodipine и при 36.0% от тези на комбинирана терапия (директен ренинов инхибитор и тиазиден диуретик).

Периферните отоци са били по-чести при монотерапията с amlodipine отколкото при комбинираното приложение на aliskiren и hydrochlorothiazide (16.2% спрямо 2.1%).

Rasilez* (aliskiren) на фирма Novartis www.novartis.com) e регистриран в България

Използван източник:

1. Persson F., Lewis J., Lewis E. et al, for the AVOID Study Investigators. Impact of baseline renal function on the efficacy and safety of aliskiren added to losartan in patients with type 2 diabetes and nephropathy. Diabetes Care 2010, 33 (11): 2304-2309 http://care.diabetesjournals.org

2. Initial сombination therapy with Aliskiren and hydrochlorothiazide is more effective than amlodipine in patients with stage 2 systolic hypertension and diabetes mellitus. Abstract 1285, Presented at EASD’2010