За лечение на кардиогенен шок да се предпочита норадреналин пред допамин



01/12/2010

Въпреки че вазопресорите допамин и норадреналин имат сходна ефективност за лечение на шок с различен произход (няма разлика в смъртността при използването на всеки един от тях като средство на първи избор), норадреналин води до по-малко странични действия, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

При циркулаторен шок обемозаместващата терапия с различни разтвори често е недостатъчна, което налага лечение с адренергични средства за овладяване на хипотонията.

Най-често се използват допамин и норадреналин, като те имат различно действие върху алфа- и бета-адренергичните рецептори.

Стимулирането на:

– алфа-рецепторите повишава съдовия тонус, но може да намали сърдечния дебит и кръвотока в отделни зони – кожа, бъбреци и коремни органи

– бета-рецепторите увеличава сърдечния дебит чрез положителен инотропен и хронотропен ефект, като подобрява и перфузията на коремните органи.

Допамин, чрез влиянието си и върху допаминовите рецептори, има:

– положително действие – увеличаване на кръвотока към вътрешните органи и обратно развитие на белодробния едем

– нежелано действие върху функцията на хипоталамо-хипофизарната ос и значително понижение на секрецията на пролактин и растежен хормон.

Настоящото проучване е мултицентърно, рандомизирано и в него са включени 1679 пациенти от осем центъра в Белгия, Австрия и Испания през периода декември 2003- октомври 2007. Критериите за шок са: средно артериално налягане <70 mmHg или систолно артериално налягане <100 mmHg, независимо от вливането на достатъчно количество кристалоидни (1000 ml) или колоидни (500 ml) разтвори.

Изключени от изследването са: млади хора под 18 години; случаи, при които по време на настоящия епизод на шок вече е прилаган вазопресорен медикамент за повече от четири часа (норадреналин, допамин или адреналин); пациенти с ритъмни нарушения – предсърдно мъждене или камерна тахикардия с честота над 160 удара/мин.

При участниците е била проследена честотата на смърт до 28-ия ден след инцидента (първичен краен показател за оценка), броят на дните без необходимост от поддържане на функцията на жизненоважните органи и вида на нежеланите странични реакции (вторични критерии).

Резултати:

– при пациенти със сходни показатели в двете групи няма значима разлика в смъртността на 28-ия ден (52.5% в групата на лечение с допамин спрямо 48.5% – с норадреналин, р=0.10).

– при лекуваните с допамин е регистрирана по-висока честота на аритмии – 207 (24.1%) спрямо 102 събития (12.4%) при терапия с норадреналин (р<0.001)

– приложението на допамин е било свързано с по-висока смъртност на 28-ия ден при пациентите с кардиогенен шок (280), но не и при случаите със септичен (1044) или с хиповолемичен шок (263).

Норадреналин трябва да бъде медикамент на първи избор, особено за терапия на кардиогенен шок, е основният извод на авторите. (ОИ)

Използван източник:

1. De Backer D., Biston P., Devriendt J. et al. Comparison of dopamine and norepinephrine in the treatment of shock. NEJM 2010; 362: 779-789 http://www.content.nejm.org