Ваксини



01/12/2010
Фирмите Merck, GlaxoSmithKline, Sanofi-Pasteur, Pfizer и Novartis контролират 83.9% от световния пазар на превантивни ваксини, като GSK е безспорният лидер по продажби. През 2009 година в света са продадени ваксини за $22.1 милиарда (в сравнение с $19 милиарда през 2008), като очакванията за 2014 година са за $35 милиарда, според фармацевтичната анализаторска фирма Kalorama Information (www.kaloramainformation.com). Към юли в процес на разработка са били над 200 педиатрични и много повече ваксини за възрастни, като повечето са в ранни етапи на изпитване. Продажбите на превантивните ваксини за възрастни в момента са 47.8%, но ще спаднат до 44.6% през 2014 година, водени от противогрипните ваксини. Ваксини, които все още преминават стадий 1 и 2 клинични изпитания и се очакват да бъдат на пазара до 2020 година са в области като: болест на Alzheimer, еболa хеморагична треска, хепатит C и E, артериална хипертония, ХИВ/СПИН, methicillin-резистентен Staphylococcus aureus, множествена склероза, затлъстяване, болест на Parkinson, инсулт. В момента има 26 заболявания, които могат да бъдат избегнати с помощта на ваксини. Първата ваксина е тази срещу едра шарка* от ... 1796 година. Най-новите ваксини са срещу Rotavirus (от 1998), HPV (2006) и H1N5 (2009). (ДЯ) * Ваксината срещу вариола е създадена преди 214 години от Edward Jenner, който забелязал, че жени, които се заразявали от вируса, причиняващ едра шарка при техните крави, не се разболяват след контакт с вируса, отговорен за същото заболяване при хората. Оттук произхожда и думата ваксина (vacca – крава на латински). Преди масовото ваксиниране, смъртността, причинена от вирусната инфекция, е достигала 35% (при инфекция с Variola major - над 50%). Според историците, индуцирането на имунен отговор е било познато още през 1000 година преди новата ера и практикувано в Индия под наименованието инокулация, инсуфлация или вариолизация. Първото неоспоримо съобщение за ваксиниране срещу едра шарка е публикувано китаеца Wan Quan през 1549 със заглавието Douzhen xinfa. Прахообразни частици от вируса на били инхалирани от здрави хора, които след това са развивали лека форма на заболяването, която е водела до траен имунитет. Смъртността сред ваксинираните с тази методика е била 0.5-2% в сравнение с 20-30% от развилите Variola vera. Така наречената вариолизация е практикувана през втората половина на ХVII век в Турция, Персия и Африка. През 1721 жената на посланика на Великобритания в Турция въвежда профилактичната процедура в собствената си държава по време на епидемия от едра шарка в Лондон. Кралското семейство също настоява да бъде подложено на имунизация срещу вариола, но лекарите им считат, че това е опасно и тестват ваксината първо при осъдени на смърт затворници. Едва след това, е имунизирано кралското семейство, което убедило окончателно британците в безопасността и ползата от профилактиката срещу тази особено опасна вирусна инфекция. През октомври 1977 е описан клиничен случай на вариола при млад мъж в Сомалия. През 1978 в Англия са възникнали два нови случая, причинени от вирус, „изпуснат” от изследователска лаборатория. При единият пациент заболяването е било с летално, а ръководителят на лабораторията се е самоубил. През 1979 глобална комисия обяви едрата шарка за окончателно изчезнало заболяване (сертификатът бе официално приет от СЗО през 1980).