Терапия за антибиотиците



01/12/2010
Притеснени от големите рискове за общественото здраве, правителствата започват да предлагат финансови стимули (като данъчни облекчения, удължаване на патентна защита, гарантирано изкупуване на нови антибиотици) на фармацевтичната индустрия, за да я провокират да разработва нови антибиотици. Бактериите започват да стават резистентни към все повече и повече от наличните антибиотици и то в момент, когато световните лекарствени гиганти се бяха отказали да инвестират в разработката на нови видове и класови антибактериални средства. Според специалистите, липсата на достатъчно и разнообразни „оръжия” срещу супербактериите (superbugs) може да ни изправи пред ситуацията от 1940 година (преди използването на пеницилин), когато стрептококовите инфекции са били смъртна захлаха. „По отношение на бактериалните инфекции ние сме на нивото на танцуващи около врящото гърне, търкайки помежду им две пилешки кокалчета,” е цветистото описание на ситуацията на д-р Brad Spellberg от Harbor-UCLA Medical Center в Калифорния. Новооткритата мутация NDM-1, идваща от Индия, прави някои бактерии като E.coli нелечими с почти всички съвременни антибиотици. Над 100 000 американци умират всяка година от нозокомиални инфекции. Methicillin-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA), най-известният superbug, убива все повече хора, особено болните с имунна недостатъчност. През август американската правителствена агенция Biomedical Advanced Research and Development Authority финансира с $27 милиона фирмата Achaogen (обещани и допълнителни над $30 милиона) за разработването на т.нар “achaogens” – малки молекули, които ще направят резистентите щамове на B.anthracis или Y.pestis (които са потенциално биологично оръжие), чувствителни към флуорохинолоните. Но според Office of Health Economics - консултантска фирма, която е собственост на британската фармацевтична промишленост, за създаването на всеки нов антибиотик ще са нужни субсидии от над $1 милиард... Вече се появяват и първите съобщения за разработка на нови антибиотици от малки биотехнологични фирми (основно в САЩ), които виждат пазарна ниша в тази област. Специалистите предлагат вместо огромни инвестиции в нови антибиотици, да се ограничи безмислената употреба на съществуващите в момента както при хората, така и при животните като основна мярка за развитието на резистентност от бактериите. Според тях, към антибиотиците трябва да се отнасяме както към застрашени от изчезване животински видове и природни ресурси. Един от възможните варианти е да се помогне финансово на фармацевтичната индустрия да разработи нови антибиотици, но да се поставят драконовски ограничения пред промотирането им и използването им без показания. Антибиотиците са Пепеляшка за мащехата голяма Фарма. В периода от 2003 до 2007 в САЩ са одобрени само пет нови антибактериални средства, срещу 16 в годините между 1983 и 1987. Според Европейската комисия, в момента в Европа има само 15 нови антибиотика в процес на клинично изпитване, които имат някакви шансове за одобрение. Само пет от 13-е най-големи фармацевтични фирми в света инвестират в разработването на нови антибиотици. Всъщност, антибактериалните средства са „жертва на собствения си успех” – пациентите ги взимат за седмица или две и оздравяват от острата инфекция. В същото време медикаменти за лечение на диабет или на сърдечносъдови заболявания се взимат с месеци и години и дори доживотно, което води до големи продажби и печалби за производителите. (ДЯ)