Ранната реполаризация в долните отвеждания на ЕКГ е предиктор за смърт



01/12/2010
Ранната реполаризация в отвеждания II, III и aVF на стандартна електрокардиограма (ЕКГ) се свързва с повишен риск за смърт поради сърдечна причина при хора на средна възраст, показаха данните от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1). От десетилетия, ранната реполаризация, характеризираща се с елевация на връзката между края на QRS комплекса и началото на ST сегмента (точка J), се счита за „козметичен дефект”. Според някои случай-контрола проучвания, обаче, наличието й в други отвеждания, освен V1 до V3, се асоциира с предразположение към камерна тахикардия. Все още малко се знае за прогностичното значение на тези електрокардиографски промени в общата популация (2). Открит остава и въпросът дали ранната реполаризация в долните отвеждания на ЕКГ се дължи на първично електрофизиологично нарушение или на структурно сърдечно заболяване (латентна исхемична болест на сърцето- ИБС) (3). В настоящото популационно базирано проучване е оценена честотата на ранната реполаризация и връзката й с дългосрочната прогноза. При пациентите (5676 мъже и 5188 жени) е направена стандартна ЕКГ с 12 отвеждания, като всички са проследени за период от 30+/-11 години. Първичната крайна точка е смърт поради сърдечна причина, а вторичните - смърт поради други причини или аритмия през периода на проследяване. Ранната реполаризация е стратифицирана според степента на елевация на точката J (0.1 mV или 0.2 mV) в долните и латерални отвеждания. Резултати: - Ранна реполаризация (елевация на точката J =/>0.1 mV) е регистрирана при 6% от участниците (662 пациенти), като при 3.5% от тях (384) тя е в долните отвеждания, при 2.4% (262) - в латералните отвеждания и при 0.1% (16) - и в двете групи отвеждания. - Елевация на точката J=/>0.1 mV в долните отвеждания е свързана с увеличен риск за смърт поради сърдечна причина (RR 1.28, p=0.03), като при случаите с елевация над 0.2 mV (36 пациенти) опасността за сърдечна смърт (включително ритъмна) е близо три пъти по-висока (RR 2.92, p=0.01). - Коригираният за сърдечната честота удължен QT интервал и особено левокамерната хипертрофия са по-слаби предиктори за смърт поради сърдечна причина (съответно - RR 1.20, p=0.03 и RR 1.1, p=0.004). Реполаризационното нарушение в долните отвеждания е с по-голяма значимост, отколкото това в латералните отвеждания. Все още не е изяснен механизмът, чрез който ранната реполаризация в долните отвеждания увеличава риска за сърдечна смърт. При над 75% от участниците в настоящото проучване с елевация на точката J не е настъпила промяна в ЕКГ в продължение на години. Най-вероятно посоченото отклонение е маркер за увеличена трансмурална хетерогенност на камерната реполаризация, което увеличава податливостта на камерата към въникване на аритмия. Наличието на елевация на J точката в отвежданията II, III, aVF не трябва да се приема като бенигнено ЕКГ нарушение - то може да води до близо четири пъти по-висока склонност (р<0.001) към злокачествени камерни аритмии (включително внезапна смърт). Бъдещи проучвания трябва да докажат точния патогенетичен механизъм, което би подпомогнало и терапевтичното поведение при тази група пациенти. В редакционен коментар, публикуван също в списание New England Journal of Medicine, се подчертава, че участниците в представеното проучване са били по-често мъже, пушачи и с латентна ИБС (ЕКГ данни за миокардна исхемия). (ОИ) Използвани източници: 1. Tikkanen J., Anttone O., Junttila M. et al. Long-term outcome associated with early repolarization on electrocardiography. N Engl J Med 2009; 361:2529-2537 www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa0907589#citedby=&t=articleDiscussion 2. Haissaguerre M, Derval N, Sacher F, et al. Sudden cardiac arrest associated with early repolarization. N Engl J Med 2008; 358:2016-2023 3. Laszlo Littmann. Early Repolarization on еlectrocardiography. N Engl J Med 2010; 362:1148 www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMc1000697