Пробиотиците са ефективни при най-честите инфекции в детска пвъзраст



01/12/2010
Преобладаващата част от пробиотиците* са представители на Lactobacillus или Bifidobacterium, някои са дрожди (Saccharomyces boulardii). Ефектът им се изразява в запазване и укрепване на целостта на интестиналната лигавица и стимулиране на локалния имунитет, като по този начин се възпрепятства инвазията на патогенните бактерии през храносмилателния тракт (1). Световната здравна организация дефинира пробиотиците като „живи микроорганизми, които приети в адекватни количества, имат благоприятни ефекти в гостоприемника”. Пробиотиците се откриват в храносмилателния тракт или като компоненти на храни и напитки. За разлика от тях, пребиотиците са несмилаеми комплексни въглехидрати, които стимулират растежа и активността на интестиналната микрофлора. Про- и пребиотиците могат да се комбинират в препарати, наречени синбиотици. Пробиотиците се предлагат в няколко форми – таблети, капсули, прахчета, които лесно се разтварят в мляко, сок, вода. Бифидобактериите са напълно безопасни в ранна детска възраст и могат да се прилагат при кърмачета и деца под две години. Комбинацията от Lactobacillus, Bifidobacteria и Streptococcus salivarius, известна като VSL#3, е прилагана ефективно при деца на възраст между една и 16 години за период от почти една година. Живи Lactobacillus GG бактерии в доза 5-10 милиона два пъти дневно под формата на таблетки са прилагани успешно за профилактика на вирусни гастроентерити. Данните от клинични изпитвания доказват, че някои пробиотици - Saccharomyces boulardii и комбинацията от L. acidophilus и B. Bifidum, намаляват честотата на диарията на пътуващите** със средно 15% (RR 0.85, p<0.001). Доказателствената медицина подкрепя прилагането на пробиотични смеси при антибиотик-асоциирана диария, инфекциозни гастроентерити, особено ротавирусни, както и при възпалителни чревни заболявания: - Lactobacillus GG ефективно поддържа ремисията при деца с улцерозен колит - S. boulardii в комбинация с mesalamine профилактира рецидивите при пациенти с болест на Crohn - VSL#3 предотвратява усложненията при болни с улцерозен колит и подобрява качеството на живот при тези с проктоколектомия с илеоанална анастомоза Клинични проучвания показват, че пробиотиците са ефективни при синдрома на лесно раздразнимото черво. Участниците, приемали напитка, съдържаща Lactobacillus casei, Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus два пъти дневно за една седмица след проведен антибиотичен курс, са имали значимо по-ниска честота на антибиотик-асоциирана диария, както и на псевдомембранозен колит (Clostridium difficile инфекция), съпоставени с контролите. Данните от два мета-анализа подкрепят прилагането на Lactobacillus rhamnosus за превенция, но не и за лечение, на деца с атопичен дерматит. Когато кърмачетата с фамилна анамнеза за алергични заболявания са приемали профилактично пробиотици през първите шест месеца след раждането, честотата на атопичния дерматит е била по-ниска с 50% до четвъртата година (съответно 23% спрямо 46% от контролите) (2). За да бъде избегнат един случай на ранен атопичен дерматит, е необходимо 4.5 кърмачета да получават пробиотик (2). Интересен факт е, че когато майките приемат пробиотици в края на бременността (между две и четири седмици преди раждането), рискът за развитие на атопичен дерматит при децата намалява с 50% до края на втората година, като кумулативният ефект е изразен до края на четвъртата година. Липсва обаче протективен ефект по отношение на респираторните алергии, серумните нива на имуноглобулин Е (IgE) и останалите алергични прояви в детска възраст. Затова специалистите предупреждават, че, пробиотиците са ефективни при определени, но не и при всички алергични заболявания. Резултатите от клинични проучвания с участието на подрастващи и възрастни с хронични респираторни заболявания не демонстрират ефективност след приложение на пробиотиците в случаи на астма и алергичен ринит, въпреки че качеството на живот на болните е било подобрено в едно от изследванията. При остри респираторни инфекции лечението с пробиотици намалява тежестта на симптомите и продължителността на заболяването при съпътстващо подобряване на функцията на цитотоксичните и супресорните Т-клетъчни популации. В допълнение, приемането на пробиотици през зимата за поне три месеца редуцира значимо честотата и тежестта на вирусните инфекции при възрастни поради стимулиране на Т-клетъчния имунитет. При деца, приложението на L. acidophilus самостоятелно или в комбинация с Bifidobacterium два пъти дневно през есенно-зимния период (средно шест месеца), намалява: - приема на антибиотици - съответно с 68 или с 84% - отсъствието от детска градина/училище поради заболяване - с 32 и 28% - тежестта на клиничната симптоматика като кашлица, хрема и фебрилитет с 28 до 60%. Тези резултати са подкрепени от друго голямо клинично изпитване с участието на 571 деца, посещаващи детски центрове. От тях приемалите адаптирано мляко с Lactobacillus GG за седем месеца (терапевтична група), съпоставени с контролите, са имали: - по-ниска честота на респираторни инфекции със 17% - намален прием на антибиотици с 19% - по-малко отсъствия поради заболяване с 16% До момента не са регистрирани значими нежелани реакции от приема на пробиотици при здрави деца. При имунокомпрометирани пациенти и деца в тежко увредено състoяние (лекувани в интензивни отделения, с остър панкреатит) се съобщава за пoвишена смъртност (3). (КД) * В Mедицинска база Dанни (http://mbd.protos.bg) има над 20 статии за пробиотици ** Диарията на пътуващите (Travelers' diarrhea – TD, „отмъщението на Монтесума”) е полиетиологичен синдром, характеризиращ се с диарични изхождания, засилени перисталтични движения, колики, флатуленция, гадене, повръщане, фебрилитет, астения, адинамия. Симптомите на TD обикновено започват внезапно по време на пътуване или скоро след завръщането и като цяло заболяването е самоограничаващо се. Честотата на TD варира между 20 и 50% в различните части на света. Заразяването обикновено става при консумацията на фекално контаминирани храна или вода. Средната продължителност на заболяването е 3-4 дни. Използвани източници: 1. Lie D. Probiotics for gastroenteritis and allergies - a double benefit for mother and child? www.medscape.com 2. Probiotics in primary prevention of atopic disease: a randomized placebo-controlled trial. Kalliomaki M., Salminen S., Arvilommi H. et al. Lancet 2001, 357:1076–79 www.lancet.com 3.Boyle R., Robins-Brown R., Tang M. Probiotic use in clinical practice: what are the risks? Am J Clin Nutr 2006;83:1256–64 www.ajcn.org