Препоръки за оценка и лечение на дисфонията



01/12/2010
Повечето случаи на дисфония се обуславят от доброкачествени и самоограничаващи се състояния, но трябва да бъдат изключени ларингеален тумор или друго подлежащо сериозно заболяване, както и странични ефекти на медикаменти*. Ларингоскопията е първото диагностично средство в тези случаи, според нови препоръки, базирани на доказателствената медицина, за оценка и лечение на дисфония, публикувани в списание Otolaryngology - Head and Neck Surgery (1). Основни указания: - Лекарят трябва да постави диагнозата дисфония при пациент с променени качество и височина на гласа или усилие при говорене, затрудняващо комуникацията - Анамнезата и/или физикалният преглед на пациента с дисфония са насочени към фактори, които биха оказали влияние върху лечението, като скорошни хирургични интервенции или облъчване в областта на шията, увреждане на n.laryngeus recurrens, скорошна ендотрахеална интубация, анамнеза за тютюнопушене, професия, свързана с пеене или говорене на висок глас. - Повечето от случаите на дисфония се обуславят от доброкачествени или самоограничаващи се състояния, но е необходимо да се изключат тумор на ларинкса или друго сериозно подлежащо заболяване, както и странични ефекти на медикаменти - Ако дисфонията персистира за повече от три месеца или ако подлежащата причина не е изяснена и има съмнение, че се касае за сериозно заболяване, трябва да се направи оглед на ларинкса (ларингоскопия), която е първата диагностична процедура в тези случаи. След това се извършват образните изследвания - компютърна томография (CT) и MRI (магнитно резонансно изобразяване). - Дисфонията не трябва да се лекува с антирефлуксни медикаменти, освен в случаите, когато има изявени симптоми на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), като парене зад стернума, регургитация или ларингоскопски данни за възпаление на ларинкса (вследствие на рефлукса) - Антибиотиците не трябва да се изписват рутинно при лечение на дисфонията - Пероралните кортикостероиди не са терапевтично средство на избор при това нарушение - Лекарите трябва да препоръчват гласова рехабилитация при пациенти с дисфония, която понижава качеството на живота им. Гласовата рехабилитация е показана за пациенти от всички възрасти, като обичайният терапевтичен режим включва една-две сесии на седмица за четири до осем седмици. Преди започването на тази терапия трябва да се извърши ларингоскопия - Хиругичното лечение не е средство на първи избор при повечето случаи с дисфония, то е показано при карциноми или други тумори, при абнормно движение или нарушен мускулен тонус на гласните връзки Допълнителни съвети: - Ларингоскопията може да се извърши по всяко време при пациент с дисфония - При болните с дисфония и признаци на хроничен ларингит могат да се приложат антирефлуксни медикаменти - Пациентите трябва да бъдат информирани за мерките срещу дисфония, като добра хидратация, избягване на тютюнопушенето и на други иританти, провеждане на гласова рехабилитация Въпреки че дрезгавост на гласа и дисфония се използват като синоними, първият термин по-скоро описва симптома, а вторият – диагнозата. Характерни за това нарушение са променени качество и височина на гласа или усилие при говорене, което затруднява комуникацията. Дисфонията може да засегне новородени, кърмачета, деца и хора от всички възрасти. Честотата при жените е с 50% по-висока, отколкото при мъжете. Групите с повишен риск за това нарушение са: деца, особено на възраст между осем и 14 години, хора в напреднала възраст или учители и певци (при тях дисфонията е професионално заболяване). Въпреки високата честота на дисфонията, почти половината от възрастните не са информирани, че тя може да е симптом на злокачествено заболяванe, според анкетно проучване, проведено от AAO-HNSF**. Само 5.9% от хората с този симптом се обръщат към лекар, показват резултатите от други проучвания. (ЗВ) * Антихистамини, трициклични антидепресанти (поради изсушаващия им ефект върху лигавицата на дихателните пътища), инхалаторни кортикостероиди ** American Academy of Otolaryngology-Head and Neck Surgery Използван източник: 1. Shwarz S., Cohen S., Dailey S. et al. Clinical practice guideline:dysphonia. Otolaryngol Head Neck Surg. 2009;141:S1-S31 http://www.otojournal.org