Препоръки за лечение на гастроентерит при деца



01/12/2010

Методите за лечение на гастроентерит при деца се разделят на три групи, в зависимост от тяхната ефективност – доказана, много вероятна и недоказана, според статия, публикувана в списание American Family Physician (1).

Доказана ефективност

Разтворите за ентерална (през устата или чрез назогастрална сонда) рехидратация са също толкова ефективни, колкото интравенозните вливания.

Системен преглед на проучвания, включващи деца с лека до умерена дехидратация, показа, че ентералната рехидратация, в сравнение с интравенозното приложение на разтвори, води до по-кратък болничен престой.

Няма значима разлика между двете терапевтични групи по отношение на възстановяване на теглото или продължителността на диарията. Освен това, ентералната рехидратация, съпоставена с интравенозната, намалява честотата на значими нежелани събития (смърт или гърчове).

Резултатите от друг системен обзор показаха, че пероралната рехидратация е неуспешна при едно от 25 лекувани деца (неуспехът е дефиниран като необходимост от интравенозни вливания), като този брой е сведен до минимум чрез използването на разтвори с нисък осмоларитет.

Не е имало статистически значими различия във възстановяване на телесната маса, електролитния дисбаланс или продължителността на диарията между двете групи (с перорално и с парентерално приложение на разтвори).

Болничният престой е бил по-кратък, а флебитът – по-рядко срещан, при децата на ентерална рехидратация, но при тях е отчетена по-висока честота на паралитичен илеус.

Много вероятна ефективност

Безлактозните храни могат да скъсят продължителността на диарията.

Системен преглед на няколко рандомизирани клинични проучвания показа, че безлактозните храни, в сравнение със съдържащите лактоза, намаляват времетраенето на диарията при деца с умерена до тежка дехидратация.

Ротавирусните инфекции могат да доведат до преходен лактазен дефицит с последваща лактозна малабсорция, което може да е причина за протрахиране на диарията и налага използването на нисколактозни/безлактозни млека за кратък период (около седмица).

Недоказана ефективност

Няма клинични проучвания, сравняващи ползата от приема на други течности (вода, сокове) с тази от прилаганите за перорална рехидратация разтвори при лечението на остър гастроентерит.

Острият гастроентерит се причинява най-често от вирусна инфекция и се характеризира с внезапно започваща диария с или без повръщане, фебрилитет, коремна болка.

Независимо от етиологията, крайъгълният камък в лечението е рехидратацията. В световен мащаб, всяка година възникват 3-5 милиарда случаи на остър гастроентерит при децата до пет години, които при два милиона са с летален изход.

Последните европейски препоръки на ЕSPGHAN (European Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition) и ESPID (European Society for Pediatric Infectious Diseases) за поведение при остър гастроентерит при децата са (2):

– Антиеметиците не трябва да се прилагат рутинно при деца с остър гастроентерит с повръщане

– Loperamide* не трябва да се използва при деца с остър гастроентерит

– Diosmectite (Smecta) може да се прилага в лечебния план на деца с остър гастроентерит

– Racecadotril може да се включи в лечението на деца с остър гастроентерит

– Пробиотиците са ефективно допълнително средство към основната терапия (данните от няколко проучвания подкрепят ефективността на пробиотичнитe щамове Lactobacillus и Saccharomyces boulardii)

– Не се препоръчва използването на пребиотици

– Липсват данни относно ефективността на хомеопaтията и фитотерапията при лечението на деца с остър гастроентерит

– Според СЗО, децата с хипотрофия, страдащи от диария, трябва да приемат цинкова добавка: 10 mg при кърмачета под шест месеца и 20 mg при по-големи деца. (ЗВ)

* Loperamide не трябва да се прилага като първоначална терапия при пациенти с остра дизентерия, изострен улцерозен колит, бактериален ентероколит, причинен от инвазивни патогени като Salmonella, Shigella и Campylobacter, както и при псевдомембранозен колит.

Противопоказан е при деца под две години. Да се прилага с повишено внимание във възрастовата група между две и осем години, където трябва да се предпочитат други медикаменти.

Нежеланите реакции са свързани с развитие на констипация, илеус и токсичен мегаколон. При предозиране могат да се наблюдават конвулсии, сомнолентност, атаксия, дихателна недостатъчност (невротоксичност).

Използван източник:

1. Dalby-Payne J., Elliot E. Gastroenteritis in children. Am Fam Physician 2008; 77(3) 353-354 http://www.aafp.org

2. Guarino A., Albano F., Ashkenazi S. et al. European Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition/European Society for Pediatric Infectious Diseases evidence-based guidelines for the management of acute gastroenteritis in children in Europe. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2008; S2: S81-S122 http://jpgn.org