Нови указания за лечение на желязодефицитна анемия в ранна детска възраст



01/12/2010
Нови указания за лечение на желязодефицитна анемия (ЖДА) в ранна детска възраст, разработени от експерти на Американската академия по педиатрия, бяха публикувани през октомври в списание Pediatrics (1). ЖДА е най-честият анемичен синдром при деца на възраст между шест месеца и три години. Дефинира се като стойности на хемоглобина под 110 g/l и серумно желязо под 10 mcmol/l. В развитите страни честотата на ЖДА варира между 0.9 и 4.4% в зависимост от етническата принадлежност и социално-икономическия статус. В развиващите се страни ЖДА има по-висока честота. Значимостта на проблема допълнително се утежнява от факта, че съществува връзка между ЖДА и невропсихичното развитие. Данните от няколко проучвания предполагат наличието на асоциация между анемичния синдром в първите месеци след раждането и нарушенията в поведението и когнитивността сред подрастващите. Желязото е важен елемент, участващ активно в метаболизма и енергийния баланс на невроните и невротрансмитерите, миелинизацията и когнитивните функции. Резултатите от експериментални животински изследвания показват, че желязото е необходим компонент за правилното невропсихично развитие в ранна възраст. Железният дефицит е най-разпространеното недоимъчно състояние в световен мащаб, затова е важно да се предприемат мерки за превенцията и намаляване на честотата му, предвид последствията върху неврокогнитивния статус в юношеска възраст. В клиничната практика в момента липсва лесноизпълним скриниращ тест, който да определи железния статус на дадено дете. Необходими са няколко изследвания, които позволяват да се идентифицира железният дефицит и ЖДА. Експертите определят няколко рискови групи за развитие на ЖДА - преждевременно родени деца и такива с интраутеринна хипотрофия - деца с експозиция на олово - кърмачета на възраст над четири месеца, които са изцяло на естествено хранене без да получават добавки, съдържащи желязо - деца, които не консумират или не са своевременно захранени с храни, богати на желязо В указанията се посочват и храните с висока концентрация на желязо – месо, рибни продукти, листни зеленчуци, зърнени храни, обогатени с желязо. Плодовете, богати на витамин С, улесняват абсорбцията на желязо през гастроинтестиналния тракт. Основните препоръки в обобщен вид: 1. Здравите, родени на термин, кърмачета имат достатъчно железни запаси за първите четири месеца след раждането си. Ако след четвъртия месец тези деца останат изцяло на естествено хранене, те трябва да получават допълнително желязо в доза 1 mg/kg дневно per os до захранването си. Кърмачетата на смесено хранене (получаващи кърма в по-голямо количество от адаптираното мляко) също трябва да да получават допълнително желязо в доза 1 mg/kg дневно per os до захранването си. 2. За кърмачетата на изкуствено хранене не е необходим допълнителен прием на желязо, тъй като съвременните адаптирани млека са обогатени с достатъчно количество. 3. Дневният прием на желязо във възрастта между шест и 12 месеца трябва да бъде 11 mg дневно. Ако поради някаква причина кърмачетата в тази възрастова група имат по-високи нужди, те трябва да се набавят допълнително чрез перорални железни препарати. 4. Децата на възраст между една и три години трябва да получават 7 mg желязо дневно. 5. Преждевременно родените деца трябва да приемат 2 mg/kg желязо дневно. Ако тези деца са изцяло на изкуствено хранене, не е необходим допълнителен прием на железни препарати. Ако кърмачетата са изцяло на ествествено хранене, те трябва да приемат допълнително желязо в посочената доза до захранването им. Изключение са кърмачетата, при които са проведени неколкократни хемотрансфузии с еритроцитна маса. 6. Скрининг за ЖДА трябва да се проведе на едногодишна възраст, като се изследват нивата на хемоглобина, броят на еритроцитите и еритроцитните индекси. Под внимание трябва да се вземат рисковите фактори за ЖДА – нисък социалноикономически статус; нерационално хранене; преждевременно родени деца и такива с интраутеринна хипотрофия; деца, изложени на експозиция на олово; кърмачета на възраст над четири месеца, които са изцяло на естествено хранене без да получават добавки, съдържащи желязо, както и деца, които не са захранени с храни богати на желязо. При децата на възраст между една и три години скрининг може да се проведе по всяко време при съмнение за ЖДА. 7. Ако на една година нивата на хемоглобина са под 110 g/l и се подозира ЖДА, е необходимо да се изследват серумните стойности на желязо, желязосвързващ капацитет, феритин и ретикулоцитен брой. 8. При диагностициране на ЖДА трябва да се предприеме съответната заместителна терапия, като детето се проследява периодичнo. 9. В момента се разработва метод и стандарти за изследване на трансферин рецептор 1 като маркер за идентифициране не железен дефицит при деца. (КД) Използван източник: 1. Тhe Committee on Nutrition. Clinical report: Diagnosis and prevention of iron deficiency and iron deficient anemia in infants and young children (0-3 years of age). Pediatrics, October 2010 http://pediatrics.aappublications.org