Може ли депресията да повишава риска за деменция и болест на Alzheimer?



01/12/2010
Депресията е свързана с повишен риск за развитието на деменция и болест на Аlzheimer, показаха резултатите от проучване, използвало данни от оригиналната кoхорта на Framingham Heart Study (17-годишно проследяване), публикувани в списание Neurology (1). Всички участници с депресивна симптоматика са имали два пъти по-голяма вероятност да заболеят от деменция или болест на Аlzheimer. До момента значителен брой клинични изследвания са проследили връзката между двете групи нарушения, но данните от преобладаващата част от тях са противоречиви. Според някои изследователи, депресията е рисков фактор за появата на когнитивни нарушения, според други – депресията е последица или симптом на деменцията. Основен недостатък на повечето проучвания е твърде краткото време на проследяване (2-5 години), което е крайно недостатъчно за изграждането на убедителни заключения за заболяване като деменцията, което има дълъг продромален период. В настоящото изследване са включени 949 жени и мъже на средна възраст 79 години от оригиналната кохорта на Framingham Heart Study. Наличието на депресивна симптоматика е оценено с помощта на 60-степенната скала Center for Epidemiologic Studies Depression Scale (CES-D). Стойности над 16 точки, установени при 32% от изследваната група, са определени като показател за наличие на депресия. По време на 17-годишния период на проследяване са регистрирани 164 случаи на деменция, от които при 136 е установена болест на Alzheimer. От участниците, които са били с депресивна симптоматика в началото на проучването, 21.6% са развили когнитивни нарушения спрямо 16.6% от тези, които не са имали психично разстройство. След изключване на влиянието на фактори като възраст, пол, ниво на образование, нива на хомоцистеина и АpoЕ4* статус, при болните с депресия е бил доказан над 50% по-висок риск за развитието на деменция и болест на Alzheimer, съпоставени с тези без депресия. Резултатите са сходни, когато в анализа са включени всички пациенти, провеждащи терапия с антидепресанти, и са изключени участниците с леки когнитивни нарушения. Малка част от болните са приемали антидепресанти, затова авторите не са могли да установят дали лечението може да има превантивен ефект за последващото развитие на деменция. Данните от различни клинични изследвания показват, че деменцията е свързана с определени поведенчески рискови фактори и особености в стила на живот, като продължителност и качество на съня, двигателна активност, хранителен режим и социални контакти. Настоящото изследване добавя още един рисков фактор – депресията. В същия брой на списание Neurology са публикувани още две проучвания върху проблема. В едното от тях, изследователите са използвали данни от проекта Chicago Health and Aging Project, за да определят дали има промяна в депресивната симптоматика преди и след диагностицирането на когнитивните нарушения (2). Проследени са две групи от пациенти. В едната 357 участници с диагностицирана болест на Alzheimer са изследвани през тригодишни интервали за период от девет години. Депресивната симптоматика е оценена с помощта на CES-D. Във втората група общо 340 пациенти с болест на Alzheimer, с леки когнитивни отклонения или без деменция, са проследявани веднъж годишно в продължение на три години след поставяне на диагнозата. Тежестта на депресията е оценена по скалата Hamilton Depression Rating Scale. В първата група е регистрирано средно годишно нарастване от 0.04 на депресивните симптоми преди диагностициране на болестта на Alzheimer и липса на промяна в тежестта на депресията след поставяне на диагнозата. Във втората група, нито болестта на Alzheimer, нито наличието на леки когнитивни нарушения, са били свързани с депресията по време на тригодишния период на проследяване. Заключението на авторите е, че деменцията няма значим ефект върху тежестта на депресивната симптоматика нито преди, нито след диагностициране на когнитивните отклонения. В третото проучване, екипът е използвал данни от Baltimore Longitudinal Study of Aging, за да докаже, че депресията е значим рисков фактор за появата на деменция, като „рецидивиращите депресивни епизоди имат особено изразен неблагоприятен ефект” (3). Участниците са 1239 възрастни пациенти, които са проследени за 24.7 години. Тежестта на депресивните епизоди е определена също със скалата CES-D (наличие на депресия при сума над 16 точки). Авторите са установили, че нарастването на риска за всякакъв вид деменция може да се разглежда като функция от честотата на депресивните епизоди. Всеки депресивен епизод е бил свързан с 14% увеличаване на вероятността за развитие на когнитивни нарушения. Превенцията на повтарящите се депресивни епизоди при възрастните може да възпрепятства или да отложи появата на деменцията, е основният извод. В уводна статия, д-р Yonas Geda от College of Medicine, Mayo Clinic в САЩ подчертава, че трите проучвания имат две важни предимства – всички са проспективни кохортни изследвания и използват една и съща скала за оценка на показателите (4). „Проспективният дизайн дава възможност да се определи вероятната причина за когнитивните нарушения (в случая депресията) преди появата на последиците (болест на Alzheimer, деменция),” коментира д-р Geda. Четири хипотези, според които двете нарушения могат да бъдат свързани: - депресията може да доведе до развитието на деменция посредством съдови изменения и вариации в нивата на кортикостероидите - депресията е емоционален отговор (последствие) на постепенно появяващите се когнитивни нарушения - болестта на Alzheimer може да причини както деменция, така и депресия - наличие на синергични връзки между депресията и някои биологични фактори, които провокират появата на деменция „Асоциацията между депресията в късна възраст и когнитивните нарушения не е необичайна,” заявява д-р Geda, “До момента, обаче, няма достатъчно убедителни доказателства, които да подкрепят твърдението, че депресията е директна причина за развитието на деменция”. „Само бъдещи проучвания, които ще дефинират биологичните маркери на депресията, ще могат да докажат коя от четирите хипотези най-точно определя връзката между двете групи нарушения,” заключава изследовaтелят. Все още не е ясно кое е първично депресията или деменцията и дали има пряка зависимост между двете психични нарушения. (КД) * ApoE генът е локализиран в 19-та хромозома. Той е полиморфен, с три основни алела - ApoE2 (свързан с хиперлипопротеинемия); ApoE3, който се среща при 64% от населението и се смята за „неутрален” генотип; ApoE4, който участва в патогенезата на атеросклерозата, болестта на Alzheimer, когнитивната дисфункция. Използвани източници: 1. Saczynski J., Beiser A., Seshadri S. et al. Depressive symptoms and risk of dementia. Neurology 2010; 75: 35-41 www.neurology.org 2. Wilson R., Hoganson G., Rajan K. et al. Temporal course of depressive symptoms during the development of Alzheimer disease. Neurology 2010; 75: 21-26 3. Dotson V., Beydoun M., Zonderman A. Recurrent depressive symptoms and the incidence of dementia and mild cognitive impairment. Neurology 2010;75:27-34 4. Geda Y. Blowing hot and cold over depression and cognitive impairment. Neurology 2010; 75: 12-14