Има ли предимства ендоваскуларното протезиране при аневризма на абдоминалната аорта?



01/12/2010
В сравнение с отвореното оперативно лечение, ендоваскуларното протезиране при аневризма на абдоминалната аорта е свързано със значимо по-ниска оперативна смъртност, но няма разлика между двете интервенции по отношение на общата или причинената от аневризмата смъртност, показаха резултатите от проучването EVAR-1, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1). Ендоваскуларната интервеция води до по-висока честота на свързани с протезата усложнения (фатални руптури), на реконструкции и има по-висока цена. Това са първите данни за дългосрочно сравняване (осем години) на двата метода на лечение. Аневризмата на абдоминалната част на аортата е заболяване с нарастваща честота, особено при по-възрастните мъже. С увеличаване на размера на аневризмата (=/>5.5 cm в диаметър) се повишава и рискът за нейната руптура. Поради това се предлага профилактичното поставяне на стент (графт, протеза). Хиругичният метод на лечение е въведен през 50-те години на миналия век, а първите ендоваскуларни процедури стартират в края на 80-те години. В рандомизираното проучване EVAR-1 (United Kingdom Endovascular Anerurysm Repair 1) са включени 1252 пациенти с големи аневризми на абдоминалната аорта (=/>5.5 cm в диаметър) от 37 болници във Великобритания през периода 1999-2004. Пациентите са били разделени в две групи (по 626 във всяка) в зависимост от проведената реконструкция – ендоваскуларно протезиране или отворено хирургично лечение. След това те са били проследени до края на 2009 за честота на усложнения, свързани с протезите, реинтервенции, финансови разходи и смъртност (от всякаква причина или свързана с аневризмата). Резултатите показват, че смъртността до 30-ия ден след интервенцията е 1.8% при ендоваскуларно протезиране спрямо 4.3% при отворена хирургична интервенция (- 41%, HR 0.39, р=0.02). Ендоваскуларното протезиране е било свързано с ранно предимство по отношение на свързаната с аневризмата смъртност, но то е загубило своята сила до края на проследяването (средно осем години), поне отчасти поради фатални руптури (HR 0.92, p=0.73). В края на изследването няма статистически значима разлика между двете групи по отношение на смъртността - обща или свързана с аневризмата (HR 1.03, p=0.72). Процентът на усложнения и реинтервенции е бил по-голям при ендоваскуларния достъп в края на проучването, като финансовите разходи също са били по-високи. (ОИ) За допълнителна информация: Медицинска база Dанни (www.mbd.protos.bg) Ендоваскуларно протезиране при аневризми на абдоминалната аорта. МD, ноември 2007 Ендоваскуларната реконструкция на аневризми на абдоминалната аорта – началото на края? MD, септември 2005 EVAR при аневризми на абдоминалната аорта – втори рунд. MD, юли 2005 Скрининг при аневризми на абдоминалната аорта. MD, юни 2005 Нови указания за скрининг при аневризми на абдоминалната аорта. МD, април 2005 Тенденции в съдовата хирургия. МD, февруари 2005 Има ли бъдеще ендоваскуларното протезиране при аневризми на абдоминалната аорта. МD, септември 2004 Използван източник: 1. The United Kingdom EVAR Trial Investigators. Endovascular versus open repair of abdominal aortic aneurysm. NEJM 2010; 362: 1863-71 www.content.nejm.org