Coaxil – ефективно лечение на депресията



01/12/2010
Тianeptine (Coaxil на Servier) е антидепресант, чийто фармакологичен ефект е противоположен на този на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (selective serotonin uptake inhibitors – SSRI) (1). За разлика от SSRI, които блокират пресинаптичния транспортер на серотонина (5-hydroxytryptamine; 5-HT) и по този начин увеличават концентрацията на серотонина в синаптичните цепки, tianeptine увеличава пресинаптичното захващане на серотонина и това води до повишаване на серотонинергичната невротрансмисия. Предимства на Coaxil: - доказан антидепресивен ефект - способност да намалява асоциираната тревожност при пациентите с депресия, което води до по-рядко изписване на бензодиазепини при тези болни - анксиолитичният ефект не води до сънливост през деня - възстановяване на невропластичността - значителна ефективност при соматични оплаквания, по-специално гастроинтестинални оплаквания, свързани с тревожност и разстройства на настроението - благоприятно влияние върху характеровите промени и поведенческите разстройства при пациенти с алкохолизъм по време на абстиненция Механизъм на действие Coaxil е акцелератор на обратното захващане (reuptake) на серотонина от мозъчните неврони и намалява индуцираната от стрес атрофия на дендритите на невроните. Той понижава количеството и активността на серотонина в серотонинергичните синапси, но няма афинитет към мозъчните невротрансмитерни рецептори (2). Подобно на SSRI и обратно на повечето трициклични антидепресанти, tianeptine* не е свързан с нежелани когнитивни и психомоторни ефекти. Той няма неблагоприятно влияние върху съня, сърдечносъдовата система и телесното тегло. Клинична ефикасност и безопасност Tianeptine e ефективен, колкото са fluoxetine, sertraline, amitriptyline и clomipramine за повлияване на асоциираната тревожност при пациентите с депресивни нарушения. Освен това, Coaxil няма неблагоприятно влияние върху: съня и бдителността; сърдечносъдовата система; холинергичната система (не предизвиква антихолинергични симптоми), както и не води до развитието на лекарствена зависимост. Нови данни свързват специфичните невробиологични свойства на „атипичния” антидепресант с неговото влияние върху глутаматергичната система (3, 4). Вероятно това обуславя ефектите на tianeptine върху невропластичността - способността на мозъка да се адаптира структурно и функционално към определени стимули. Тази адаптация е нарушена при големи депресивни епизоди или продължителен стрес. Едно възможно обяснение на антидепресивния ефект на tianeptine е намалението на серотонин-зависимата активация на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (hypothalamic-pituitary-adrenal - HPA). Има много данни , че дисрегулацията на HPA е една от най-постоянните невробиологични находки при депресия. Продължителното лечение с tianeptine води до значително понижение на нивата на отделяния от хипоталамуса corticotropin-releasing хормон (CRH -12%) и на хипофизния адренокортикотропен хормон (ACTH -21%). Tianeptine намалява стимулацията на оста HPA в отговор на стрес и има невротрофични свойства. Изследванията дали нормализирането на активността на HPA има антидепресивен ефект са обект на голямо внимание. Действието на tianeptine върху когнитивните функции също е от специален интерес. Антидепресантите, в частност тези с висока антихолинергична активност, могат да нарушат когнитивните функции въпреки цялостното подобрение на симптомите на депресия. Данните от предклинични проучвания сочат, че tianeptine може да има благоприятен ефект върху когнитивните функции. При здрави доброволци, единичните дози от медикамента са оказали активиращ, последван от седативен ефект, което е демонстрирано на електроенцефалографски (ЕЕГ) запис. Предполага се, че нарушената невропластичност в хипокампа, амигдалата и мозъчната кора е механизмът, чрез който когнитивните функции, паметта и емоциите се променят при депресия. Промените в невропластичността са свързани с изменения в невротрансмитерите, хормоните и растежните фактори. Структурните изменения в хипокампа, за които се смята, че са асоциирани с депресия, са: атрофия на дендритите, понижени нива на мозъчните метаболити, понижена неврогенеза (образуване на нови неврони). Ефективността на tianeptine може да бъде обяснена чрез неговите невробиологични свойства, наблюдавани в животински модели. Tianeptine предотвратява или води до обратно развитие на индуцираните от стрес структурни и клетъчни промени в мозъка и нормализира нарушената глутаматергична невротрансмисия. В хипокампа той предотвратява индуцираната от стрес атрофия на дендритите, подобрява неврогенезата, намалява апоптозата и нормализира нивата на метаболитите и обема на хипокампа. Медикаментът има благоприятни ефекти върху амигдалата и мозъчната кора и може да доведе до обратно развитие на ефектите на стреса върху функционирането на невроните и синапсите. Тези невробиологични свойства на tianeptine могат да дадат обяснение не само на неговата антидепресантна активност, но и на анксиолитичните (против безпокойство и тревожност) му свойства при пациентите с депресия и на липсата на странични ефекти върху когнитивните функции и паметта. (ЗВ) * tianeptine е противопоказан при: деца под 15 години, едновременен прием на инхибитори на моноаминооксидазата (МАО), бременност и кърмене За допълнителна информация: www.servier.bg www.bda.bg/images/stories/documents/bdias/28047d.pdf Използвани източници: 1. Andras S. „Atypical“ antidepressive mechanisms: glutamatergic modulation and neuroplasticity in case of tianeptine. Neuropsychopharmacol Hung. 2008;10(5):305-313 2. Kasper S., McEwen B. Neurobiological and clinical effects of the antidepressant tianeptine. CNS Drugs 2008;22(1):15-26 http://adisonline.com/cnsdrugs/Pages/default.aspx 3. Uzbay T. Tianeptine: potential influences on neuroplasticity and novel pharmacological effects.Prog Neuropsychopharmacol Biol Psychiatry 2008;32(4):915-24 www.sciencedirect.comhttp://journals.lww.com/psychopharmacology 4. McEwen B, Chattarji S., Diamond D., еt al. The neurobiological properties of tianeptine (Stablon): from monoamine hypothesis to glutamatergic modulation. Mol Psychiatry. 2010,15(3):237-49