БЛС или НЗОК – изберете сами



01/12/2010
Предлагаме ви със съкращение статия на д-р Христо Хинков, публикувана във вестник Дневник*, защото според нас тя описва правилно проблемите с БЛС. Вестниците Дневник (www.dnevnik.bg) и Капитал (www.capital.bg) редовно отразяват и коментират, с икономически акцент, здравната реформа в България. Лекарските протести през изминалата седмица произведоха новина - Българският лекарски съюз (БЛС) иска НЗОК да бъде закрита. Макар и извадено от контекста, това изказване на председателя на БЛС, а после и на неговия главен секретар пред централни медии, стряска със своята радикалност. Тезата е следната – след като нещата са докарани дотам НЗОК да определя всичко по административен път, по-добре тя да бъде закрита, а функциите й да се поемат от някой отдел към Министерството на финансите. Слава Богу, имаше реакция от страна на Варненската лекарска колегия, която се разграничи от това изказване и го квалифицира като поредната глупост. Считам обаче, че нещата имат по-дълбоки измерения и не се изчерпват само на емоционално ниво. Създаването на НЗОК преди 10 години беше най-сериозната промяна в здравеопазването за целия 20-годишен преход, а една от най-важните последици от нея беше отделянето на парите за здравеопазване от държавния бюджет. Само този факт, подсилен с натрупването на един сериозен резерв, е достатъчен да породи изкушения в политически среди и административни нива. Ето защо от самото й начало тази институция беше атакувана от най-различни посоки. Но независимо от това и от безобразното й управление през изминалите години здравната каса успя да запази финансова стабилност и да не рухне. А със своя т.нар. голям резерв - да крепи и фискалната стабилност на държавата. Този факт съвсем справедливо скандализира и лекари, и пациенти. Още повече че вече са налице сериозни обстоятелства в подкрепа на усилията за демонтиране на създадения здравноосигурителен модел. С всяка година бюджетният дефицит на касата се увеличава (независимо от преходните остатъци) поради фактори, които задълбочават своето влияние през годините. Нараства броят на: неосигурените лица; договорните партньори; медицинските услуги (хоспитализации); лекарствата, които се възстановяват от НЗОК. От друга страна, не беше дефиниран основен пакет, който да се поема от НЗОК на базата на изчислен обществен риск, а частните фондове не можаха да поемат част от бремето. Обявеният универсален пакет предопредели хроничния дефицит при плащанията с договорните партньори и заедно с това укрепи монопола на НЗОК. Да прибавим експериментите с мениджмънта (10 сменени директори), изваждането на медицинския одит и прехвърлянето му към здравното министерство, изкривения публичен характер на представителството на осигурените и блокирания процес на национално договаряне със съсловните организации. Всичко това дискредитира цялостния солидарен модел на финансиране. Сега има сигнали, че действащият здравноосигурителен модел може радикално да бъде заменен с друг, в който държавата ще има основна роля при разпределението на средствата за здравеопазване. Личното ми мнение е, че това по-скоро ще задълбочи хаоса. Във всеки случай обаче БЛС ще бъде изключен от този процес защото досега не успя да защити позицията си на съсловна организация, конституирана със специален закон, който й дава правомощия на държавна институция. Още през 2002 г. с избора на злополучния председател Андрей Кехайов стана ясно, че лекарският съюз няма да удържи линията на реформи... Търканията по Националния рамков договор еволюираха до едностранни решения на НЗОК да промени условията в него. Това застраши самата същност на здравноосигурителния модел – договорното начало и равностойното партньорство на БЛС. Спирането на приватизацията в здравеопазването беше друг удар срещу съсловието и възможността лекарите да станат независими работодатели - удар, който се оказа с много дългосрочни последици. Серия от различни управленски решения постепенно изопачиха цялата реформа до неузнаваемост. Изграждането на информационна система на касата беше блокирано. Това доведе до невъзможност да се планира необходимият брой договори, с които да се гарантира обявеният пакет от дейности. Невъзможността на НЗОК да отказва сключване на договори доведе до невъзможност да се регулира броят на нововъзникващите болници, който растеше заедно с клиничните пътеки. Формулирането на клиничните пътеки беше обвито в мъгла, без да бъде подчинено на някакви логични основания, още по-малко на статистическа информация, която да ориентира за броя и цените на пътеките. Създаването на т.нар. спешни портали в болниците отвори „черния вход“ на системата и неосигурените лица, чийто брой също нарастваше необезпокоявано. Внезапното прехвърляне на всички плащания за болнична помощ към НЗОК през 2006 г. доведе до оттегляне на държавата от отговорности по плащания за болнични заведения, на които е принципал. Министърът, направил тези поразии тогава, сега кротко си седи отляво в парламента и никой не се сеща за него. Впрочем негова е и заслугата да спре приемът на специализанти в системата за повече от три години, което тепърва ще води до тежки последици в бъдеще. В повечето случаи реакцията на БЛС към всичко това беше вяла или липсваше. Остойностяването и изработването на нови клинични пътеки продължава да се прави непрозрачно от неизвестни консултанти на НЗОК към които БЛС няма отношение или не го заявява. Съсловната организация не успя да изгради система за продължаващо обучение на специалистите и да осигури условия общопрактикуващите лекари да вземат специалност. Вземането на специалност у нас е толкова затруднено, че младите лекари предпочитат да търсят възможности за специализация в чужбина. БЛС не повдигна въпроса защо трябва да има изпит за зачисляване за специалност, защо се свива драстично държавната поръчка и защо специализиращите лекари получават смешни заплати, срещу които поемат изцяло отговорности за лечението. Едно от основните задължения на съсловната организация е да гарантира качеството на медицинските услуги чрез изработване на правила за добра медицинска практика. Това, освен другото, означава назначаването на терапия да не става по комерсиални съображения. Какво прави БЛС срещу експанзията на фармацевтичните компании при изписването на лекарства на всички нива в системата? Или как реагира етичната комисия при сложните казуси с оплождането ин витро напоследък? Видимите реакции на лекарския съюз са предимно протести и заплахи за стачки. Тези форми нямат ефект и завършват еднообразно през годините, което говори, че са по-скоро показни акции. Последните протести показаха, че голяма част от лекарите нямат доверие на този тип съпротива. И това е разбираемо, след като едни и същи синдикални лица от 20 години отново се появиха отново на сцената с граничещи с вулгарност изказвания. Вместо да заявява, че лекарите „могат да бъдат и големи простаци“, председателят на БЛС можеше да попита къде беше представителят на „Подкрепа“ като член на надзорния съвет на НЗОК през годините, когато се вършеха безобразията. Или какво ще се промени, ако финансовият министър го послуша и си купи еднопосочен билет за САЩ? И не е ли странно, че именно този министър се наема да прави остойностяване на клиничните пътеки, вместо това вече да е извършено от експертите на БЛС? Лекарският съюз все повече загубва съсловния си характер и се принизява до синдикална организация от български тип - кресливо заемане на неясна позиция по всички въпроси в държавата, твърде малко реална синдикална защита, съмнителна политическа обвързаност и пректическа несменяемост на лидерите. За съжаление през последните години в БЛС се говори предимно за пари, въпреки че една немалка част от българските лекари са значително по-добре от преди в материално отношение, а някои станаха и милионери. Проблемът е, че водещата роля на БЛС в процесите в здравеопазването е размита и поставена под съмнение. Сега, изглежда, предстои решенията да бъдат вземани от друго място и те едва ли ще са в полза на обикновените лекари, които нямаха възможността да станат икономически независими. * Пълен текст на www.dnevnik.bg/analizi/2010/11/25/1000195_bls_ili_nzok_izberete_sami/?p=0#addcomment