Късно започващ хипогонадизъм при мъжете



01/11/2010
Късно започващият хипогонадизъм (late onset hypogonadism - LOH) при мъжете се характеризира с наличието на поне три симптома на сексуална дисфункция, които се намират във връзка с понижени нива на общия тестостерон* под 11 nmol/l и на свободния тестостерон под 200 pmol/l, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1). При по-млади мъже изразеният дефицит на тестостерон (общ тестостерон между 6 и 8 nmol/l) води до типичен симптоматичен хипогонадизъм - SLOH (symptomatic LOH)*. При по-възрастни мъже симпоматиката е по-неспецифична. Целта на настоящето проучване е да се определят критериите за късно започващ хипогонадизъм при мъжете на средна и напреднала възраст в общата популация въз основа на връзката между клинични симптоми и стойности на тестостерона. В изследването са участвали 3369 мъже на възраст от 40 до 79 години от осем центъра в Европа (кохортата е част от European Male Ageing Study). Използвани са въпросници, чрез които са събрани данни за общото, сексуалното и психо-соматичното им здраве. Нивата на серумния тестостерон са измервани в ранните сутрешни часове чрез мас-спектрометрия, а тези на свободния тестостерон са изчислени чрез формулата на Vermeulen (2). Резултатите показват, че три сексуални симптома (понижена/липсваща сутрешна ерекция, намалено либидо и еректилна дисфункция), както и шест психо-соматични симптома (депресия, умора и липса на енергия за интензивно физическо натоварване) са в статистически значима асоциация с понижените нива на тестостерона (стойности от 8 до 13 nmol/l за общия тестостерон и от 160 до 280 pmol/l за свободния Т). По-голяма вероятност за изява на трите сексуални симптома има при по-ниски стойности на тестостерона**, като е налице обратно пропорционална зависимост между броя на симптомите симптоми и нивата на хормона. (ОИ) * В циркулацията тестостеронът се транспортира в свързано състояние – стабилно със секс хормон-свързващия глобулин SHBG, лабилно - с албумина или като несвързан - свободен тестостерон (fT). Сборът от fТ и албумин-свързания тестостерон е известен като биологично активен или бионаличен тестостерон (bТ). Хормонът има дневен ритъм с пикова концентрация между 06.00 и 08.00 часа и най-ниски нива между 18.00 и 20.00 часа, което налага взимането на кръв за изследване да става не по-късно от 11.00 часа. **След достигане на максимума си около 30-годишна възраст (според някои автори и по-рано) нивата на тестостерона при мъжете започват да намаляват с около 1% (0.5-2%) на година. От друга страна, постепенно (също с около 1% годишно) се увеличават нивата на глобулина, свързващ половите хормони (SHBG) (3). Така един мъж на 80 години има само половината от тестостероновите си нива на 30-годишна възраст, но около два пъти по-висок SHBG, което води до още по-значимо намаление на свободния му тестостерон. Причините за това неблагоприятно развитие в андрогенния статус са както в самия тестис, така и в хипоталамо-хипофизната му стимулация. Намаляват нивата и на другите андрогени. Описаните промени водят до изява на синдрома на андрогенен дефицит, чието име е все още обект на дискусия. С редки изключения - случаите на фармакологична или хирургична (терапевтична или травматична) интервенция, най-често се касае за продължителен във времето процес. В този смисъл термините, взаимствани от много по-резките хормонални промени при жените, като “мъжки климактериум” или “андропауза” са явно неподходящи. През последните години все по-често се използва терминът късно започващ хипогонадизъм – LOH (late onset hypogonadism) или симптоматичен хипогонадизъм – SLOH (symptomatic LOH). Някои автори препоръчват като най-адекватен термините ADAM (androgen deficiency of ageing male) или PADAM/PЕDAM (partial androgen deficiency of ageing или partial endocrine deficiency of ageing male) в случаите без клинична изява, или SADAM (symptomatic ADAM), когато са налице симптоми. Показанията и противопоказанията за заместително лечение с тестостерон при хипогонадизъм с късно начало при мъжете, както и мониторирането на субституцията, е препоръчително да се провежда от лекарски екип с опит в андроген-заместителното лечение. Такъв андрологичен профил имат специалисти в областта на ендокринологията и урологията. Терапия с тестостерон трябва да се обсъжда само при случаите с доказана андрогенна недостатъчност ( много мъже могат да имат прояви на хипогонадизъм при нормални нива на тестостерона). Противопоказание за прилагането на хормона е анамнеза за рак на простатната жлеза или висок риск за развитието на този вид злокачествено образувание. Допълнителна информация: Mедицинска база Dанни (http://mbd.protos.bg) Мъжки хипогонадизъм и връзката му с метаболитния синдром и диабет тип 2. MD, май 2008 Използвани източници: 1. Wu F., Tajar A., Beynon J. et al. Identification of late-onset hypogonadism in middle-aged and elderly men. NEJM 2010www.nejm.content.org 2. Ly L., Handelsman D. Empirical estimation of free testosterone from testosterone and sex hormone-binding globulin immunoassays. European Journal of Endocrinology 2005, 152 (3): 471-478 3. Каменов, З. Късният хипогонадизъм при мъжа – ендокринен проблем със сърдечносъдови последствия. MD, септември 2007