Антихипертензивната терапия може да подобри паметта



01/11/2010
Антихипертензивното лечение (монотерапия или комбинирана терапия) играе важна роля за превенцията на съдовите заболявания и когнитивната дисфункция в резултат на хроничната хипоперфузия на различни области на мозъка, намаленото снабдяване с кислород и понижения капацитет на мозъчносъдовия резерв (1). Наличието на артериална хипертония и на други съдови рискови фактори е свързвано с нарушения в концентрацията и работната памет (влошени резултати при провеждането на тестове за изследване на когнитивните функции). Артериалната хипертония (АХ) води до намаление на капацитета на мозъчносъдовия резерв (засяга се адаптивната способност на мозъка да отговаря на колебанията в АН) и до микроваскуларни лезии (1). Вариациите на артериалното налягане (АН) причиняват нежелани промени в мозъчната перфузия и метаболизъм. Както хипертонията, така и хипотонията се асоциират с нарушена мозъчна авторегулация, която от своя страна е причина за намаляване на капацитета на мозъчносъдовия резерв. Данните от няколко клинични проучвания, оценяващи ефекта на различни антихипертензивни средства върху когнитивните функции, показват, че понижаването на АН има благоприятен ефект. Например, проучването Syst-Eur (Systolic Hypertension in Europe) показа, че лечението на изолираната систолна хипертония при възрастни хора с блокер на калциевите канали (nitrendipine) може да доведе до понижение на риска за деменция с 50%. Проучванията PROGRESS (Perindopril Protection Against Recurrent Stroke Study) и HOPE (Heart Outcomes Prevention Evaluation) установиха, че лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEI) може при пациенти с инсулт да намали риска за деменция и прогресиране на микроваскуларното заболяване (рекурентен инсулт) - съответно с 34 и 41%. Комбиниран анализ на данните от проучванията PROGRESS, SCOPE, SHEP и Syst-Eur, с общо 11 794 участници в терапевтичната група и 11 711 контроли на плацебо, показа че антихипертензивното лечение намалява, макар и несигнификантно, риска за развитие на деменция (OR 0.89). Мета-анализ на рандомизирани контролирани клинични изпитвания посочи, че терапията за понижаване на АН при възрастни хипертензивни пациенти може да намали риска за инсулт (35%), сърдечносъдови инциденти (27%) и сърдечна недостатъчност (50%). Проспективното изследване uS Veteran Affairs study установи, че ангиотензин рецепторните блокери (ARB) са по-ефективни за понижаване на риска за болест на Alzheimer и съдова деменция, в сравнение с други класове антихипертензивни медикаменти. Антихипертензивните медикаменти като АСЕ инхибитори (perindopril), ARB (losartan) и блокери на калциевите канали (nitrendipine) вероятно притежават клас-специфични ефекти, като комбинираната терапия може да увеличи когнитивната протекция. Фармакокинетичните разлики между отделните представители на даден клас могат да обяснят по-големите предимства на някои от медикаментите вътре в класа. Например, проучването Cardiovascular Heart Study демонстрира, че АСЕ инхибиторите, които преминават мозъчносъдовата бариера, могат да имат по-благоприятно действие за превенция на когнитивния дефицит. Убедителни доказателства подкрепят връзката между артериалното налягане и когнитивността. Нарушенията в съдовия резерв и микроваскуларното заболяване, свързани с АХ, могат да доведат до развитието на когнитивен дефицит и деменция. Наличните резултати от клинични изследвания дават основание да се приеме, че лечението на АН (с един антихипертензивен медикамент или комбинирана терапия) може да осигури превенция на съдовите заболявания и на някои от техните последствия върху мозъка. (ЗВ) Използван източник: 1. Novak V. The relationship between blood pressure and cognitive function: assessment of vascular reserve. Nat Rev Cardiol. 2010;7(10) www.nature.com