Анемия при ХБН – етиология и лечение



01/11/2010
Анемията при хронично бъбречно заболяване се дължи на намалена продукция на еритроцити поради първичната липса на достатъчна секреция на еритропоетин. Допълнителни фактори са повишената деструкция на еритроцитите в следствие на хемолиза (интра- и екстраваскуларна) и увеличената кръвозагуба поради многократните венопункции (1). Бъбреците са отговорни за 90% от продукцията на еритропоетин в организма. При пациентите с ХБН и анемия се развива „кардиоренален синдром”, който допълнително намалява бъбречната функция, дължаща се на хроничното бъбречно заболяване, което от своя страна води до намалена продукция на еритропоетин и задълбочава анемията (получава се порочен кръг). Тежката анемия води до компенсаторна левокамерна хипертрофия (LVH) и може да влоши подлежащата сърдечната недостатъчност, която понижава кръвната перфузия на бъбреците, като исхемията предизвиква допълнително бъбречно увреждане. Всяко намаление на хемоглобина с 10 g/l е свързано с: - увеличаване на риска за LVH с 6% при пациентите с ХБН - повишаване на левокамерната дилатация с 42% при болните с краен стадий на бъбречно увреждане. При пациенти с анемия, причинена от ХБН, постигането и поддържането на нива на хемоглобина в препоръчваните граници води до намаление на левокамерната хипертрофия, честотата на хоспитализациите и смъртността, свързани със сърдечносъдово заболяване. Освен това, облекчаването на симптоми като отпадналост и лесна уморяемост, както и подобряването на функционалния капацитет повишава усещането на болните за подобрено здравно състояние, както и качеството им на живот, оценено със скора QOL (quality of life). Целта на терапия с ESA е да се поддържа ниво на хемоглобин между 110 g/l и 120 g/l, тъй като това е свързано с най-ниска честотата на хоспитализации и смърт. Резултатите от проучването DOPPS (Dialysis Outcomes Practice Pattern Study), в което участваха пациенти с ХБН от няколко държави, посочиха, че намалението на концентрациите на хемоглобина <110 g/l e свързано с увеличение на честотата на хоспитализациите и смъртността от сърдечносъдови причини. Обратно, постигането на по-високи стойности на хемоглобина (=/>130 g/l) води до повишен риск за сърдечносъдови усложнения. Поради това, се препоръчва при пациенти с ХБН, получаващи ESA за коригиране на анемичния синдром, стойностите на хемоглобина да бъдат под 130 g/l. В хода на лечението нивото на хемоглобина трябва да се изследва два пъти на седмица през първите 2-6 седмици след адаптиране на дозата, като целта е да се постигне стабилизиране. Приложението на ESA трябва да се преустанови, ако стойността на хемоглобина е >120 g/l или темпът на неговото повишаване е с 10 g/l за период от две седмици. Използвани източници: 1. Lerma E. Anemia of сhronic disease and renal failure http://emedicine.medscape.com/article/1389854-print 2. Silverberg D., Wexler D., Blum M. et al. The correction of anemia in severe resistant heart failure with erythropoietin and intravenous iron prevents the progression of both the heart and the renal failure and markedly reduces hospitalization. Clin Nephrol. 2002;58 suppl 1:S37-45