Терапевтично повлияване на спастичните състояния на гладкомускулните органи с Buscolysin



01/09/2010
Редица заболявания и тяхната основна клинична симптоматика са резултат на спазъм на гладкомускулните органи и протичат с абдоминална болка. Спазъмът представлява силна и продължителна контракция на гладката мускулатура, в повечето случаи съпроводена с болка. Голямата честота на тези патологични състояния определя изключителната актуалност на въпроса за тяхното терапевтичното повлияване. Коликата е една от най-честите причини за абдоминална болка. Обикновено се дължи на спазъм на гладката мускулатура на червата, билиарния и урогениталния тракт с последващо разпъване на съответните органи: - храносмилателна система - гастро-интестинална колика - жлъчен мехур и хепатални пътища - билиарна колика - уретер и пикочни пътища - бъбречна или уретрална колика - полова система - спастична болезненост в макия таз, поради нарушено менструално оттичане или възпалителни процеси – дисменорея Обструкцията е водеща причина за спазъм, а болката и гладкомускулният спазъм са тясно свързани. В някои случаи патофизиологията на коликата не е напълно изяснена. Такива пациенти се лекуват симптоматично и обикновено се възстановяват напълно в рамките на 48 часа. Билиарната колика е най-честия симптом на холелитиазата. Тя е много специфичен тип болка, срещаща се при 80% от пациентите с холелитиаза. Често възниква без предшестващи оплаквания. Започва внезапно, нараства бързо по интензитет и може да продължи до няколко часа. Локализирана е в епигастриум и дясно подребрие и обикновено ирадиира към дясната плешка или рамо. Наблюдава се и при обструкция на жлъчните пътища с повишаване на налягането в тях, с дистензия на жлъчните пътища или жлъчния мехур. Интестиналната колика възниква в резултат на продължителен спазъм на чревната мускулатура, разпъване на чревната стена от газове, както и при частично или пълно нарушаване на чревната проходимост. Може да се появи при функционални и органични заболявания на червата. Синдромът на лесно раздразнимото черво (irritable bowel syndrome - IBS) е най-честото функционално нарушение в гастроентерологичната практика. Среща се в около 10-20% от населението. Характеризира с комплекс от симптоми, свързани основно с нарушения в интестиналната моторика. При IBS е нарушена координацията на мускулните контракции. Освен това тези пациенти имат повишена чувствителност към стимули от лумена на червото. Водещи в клиничната картина са нарушенията в ритъма на дефекация и абдоминалната болка. Бъбречната колика е симптом на нефро- или уретеролитиаза, но в около 15% от случаите може да е резултат на други причини - външна компресия, интрамурална неоплазия или анатомични аномалии. Представлява много остра и режеща болка в поясната област с ирадиация към гениталиите. Болката при бъбречната колика е постоянна за разлика от интестиналната и билиарната, които обикновено са интермитентни. Свързва се с повишеното налягане в екскреторните кухини поради обструкция, водеща до повишена секреция на простагландини, които от своя страна повишават бъбречния кръвоток и гломерулната филтрация. Спастичната болезненост в макия таз най-често се дължи на нарушено менструално оттичане или възпалителни процеси - дисменорея (болезнена менструация). Дисменореята е първична (спастична) или вторична (конгестивна). Първичната дисменорея се дължи на спазъм без данни за патология в малкия таз. Среща се в годините след първата менструация и се наблюдава в около 50% от жените след пубертета. Някои жени продуцират повече простагландини, които могат да повишат маточните контракции. Вторичната дисменорея се дължи на спазъм, свързан с разнообразни възпалителни и други патологични процеси в малкия таз, които изискват специфична диагностика и терапия. Спастичната болезненост в макия таз се среща и при патологични състояния на мъжката полова система. Buscolysin - спазмолитик на първи избор Фармацевтичната индустрия предлага широка гама от препарати, повлияващи по различни механизми спазъма на гладкомускулните клетки. В България най-ползваният лекарствен продукт от тази група е Buscolysin таблетки на Софарма. За периода 2001-2005 г. в страната са лекувани 4 954 070 пациенти с лекарствения продукт Buscolysin, като не са регистрирани случаи на сериозни и неочаквани нежелани реакции. Точната оценка на съотношението полза-риск правят Buscolysin спазмолитик на първи избор в клиничната практика при спазване на изискванията за неговото приложение. Buscolysin съдържа кватернерно производно на скополамина – хиосцин–N-бутилбромид. Принадлежи към групата на вегетотропните М-холинолитични средства. Бутилскополамин е компетитивен антагонист на действието на ацетилхолина и другите мускаринови агонисти. Притежава изразено М-холинолитично действие върху гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт, на жлъчните и пикочните пътища. Бутилскополамин блокира предимно периферните пре- и постсинаптични мускаринови рецептори (екзокринни жлези, гладка мускулатура), в по-слаба степен този ефект се разпростира и върху никотиновите холинергични рецептори. Бутилскополамин притежава и известно N-холинолитично действие върху парасимпатиковите и симпатиковите ганглии. Относително по-слаб е холинолитичният му ефект върху слюнчените жлези, сърцето и окото. Бутилскополамин се прилага като гладкомускулен релаксант за симптоматично повлияване в комплексната терапия на различни състояния, свързани със спазми на гладката мускулатура на гастроинтестиналния тракт (спазми на хранопровода и кардията, гастродуоденит и язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, синдрома на дразнимото черво, жлъчни колики, хипертонични жлъчни дискинезии); при спазми на пикочните пътища, дисменорея и др. Препоръчителната дневна доза при възрастни и деца над 12-годишна възраст е по 1-2 таблетки 3-4 пъти дневно. При деца над шест години продуктът се прилага по 1 таблетка 3 пъти дневно. Максималната денонощна доза при възрастни не трябва да превишава 80 mg. Бутилскополамин не трябва да се прилага при хора, показали свръхчувствителност към продукта или някое от помощните вещества, при миастения гравис, чревна непроходимост (илеус), пилорна стеноза, тиреотоксикоза, трябва да се прилага с внимание при пациенти в напреднала възраст. Основните му нежелани реакции са свързани с неговите фармакодинамични свойства – блокиране на М-холинергичните рецептори, поради което може да провокира нежелани антихолинергични странични ефекти като сухота в устата, промени в сърдечната честота, засилване на проявите на глаукома, ретенция на урина, особено изразено при простатна хипертрофия. Трябва да се прилага с внимание при бременни жени в първия триместър въпреки липсата на данни за ембриотоксично или тератогенно действие. Част от него се излъчва с млякото, поради което употребата му при кърмещи жени не се препоръчва и трябва да става само при изключителни индикации. Buscolysin намира широко приложение в клиничната практика за овладяване на спастичната болка вече няколко десетилетия и неговата безопасност е добре проучена, използва се и за отпускане на гладката мускулатура и намаляване на секрецията при ендоскопски инструментални изследвания и процедури. Понася се добре от пациентите и се отпуска без рецепта. При случаи на силно изразена спастична болка с трудно повлияване, фармацевтите мога да препоръчат комбиниране с неопиоидни аналгетици без рецепта (Analgin, Paracetamol)* или с освободени от задължително лекарско предписание неопиоидни комбинации от аналгетици и опиоидни аналгетици (Paracofdal)*. Д-р Стефан Николов УМБАЛ Александровска, София * Analgin на Софарма Paracetamol на Софарма Paracofdal на Унифарм Използвани източници: 1. Schafer E., Ewe K. The treatment of irritable colon. Efficacy and tolerance of buscopan plus, buscopan, paracetamol and placebo in ambulatory patients with irritable colon Fortschr Med. 1990 30;108(25):488-92 2. Ritchie J., Truelove S. Treatment of irritable bowel syndrome with lorazepam, hyoscine butylbromide, and ispaghula husk. Semin Thromb Hemost. 2002;28(6):511-4. Br Med J. 1979 10;1(6160):376-8 3. Baines Mary J. ABC of palliative care: Nausea, vomiting and intestinal obstruction. BMJ 1997;315:1148-1150 4. Ciccaglione A., Grossi L., Cappello G. et al. Effect of hyoscine N-butylbromide on gastroesophageal reflux in normal subjects and patients with gastroesophageal reflux disease. Am J Gastroenterol 2001; 96(8):2306-11 5. Fink A., Aylward G. Buscopan and glaucoma: a survey of current practice. Clin Radiol. 1995;50(3):160-4