Кои стентове са по-добри – ZES или EES?



01/09/2010
Новото поколение zotarolimus-отделящи стентове (ZES) са сходни по ефективност с everolimus-отделящите стентове (EES), показаха резултатите от проучване Resolute All Comers, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1). В мултицентърното изследване при 2292 пациенти са били имплантирани стентове, освобождаващи zotarolimus или everolimus, при общо 2292 пациенти със симптоматична коронарна артериална болест. При 20% от тях е извършена повторна коронарна ангиография на 13 месец. Първичният показател за оценка е била честотата на рестенозите на таргетната лезия, дефинирана като композитен показател, включващ смърт поради сърдечни причини, остър миокарден инфаркт или реваскуларизация на таргетната лезия поради клинични показания в рамките на 12 месеца. Оценена е била и степента на стеноза на стента на 13-ия месец (вторичен показател). Кумулативната честота на комбинирания първичен показател е сходна при двата вида стентове - 8.2 (zotarolimus) спрямо 8.3% (everolimus). Честотата на стент тромбозите също не се различава значимо - 2.3% (ZES) спрямо 1.5% (EES) (р=0.17), нито честотата на рестенозите. Не е имало и разлики между ZES и EES по отношение на нежеланите странични ефекти. Резултатите от проучването XIENCE V EES, публикувани в предишен брой на New England Journal of Medicine, показаха, че EES водят до по-ниска честота на рестенози на таргетните лезии на 12-ия месец в сравнение с paclitaxel-отделящите (PES), с изключение на пациентите с диабет. Останалите показатели са били сходни при болните с имплантирани EES или PES (2). (ОИ) За допълнителна информация: www.medconnect.com.au/tabid/84/s1/cardiology/p11/Hypertension/ct1/c337516/Debating-Which-Cardiac-Stent-Choice-Is-Best/Default.aspx Използвани източници: 1. Serruys P., Silber S., Garg S. et al. Comparison of zotarolimus-eluting and everolimus-eluting stents. NEJM 2010, 363: 136-146 www.nejm.content.org 2. Stone G., Rizvi A., Newman W. et al. Everolimus-eluting versus paclitaxel-eluting stents in coronary artery disease. NEJM 2010, 362:1663-74