Десет управляеми рискови фактора са отговорни за 90% от инсултите



01/09/2010
Десет управляеми рискови фактора са отговорни за 90% от инсултите, от тях артериалната хипертония има най-голямо значение, показаха резултатите от проучването INTERSTROKE, публикувани в списание Lancet (1). INTERSTROKE e стандартизирано случай-контрола изследване (по 3000 участници във всяка една от двете групи), чиято цел е да установи значимостта на рисковите фактори за основните видове инсулт в различните географски региони. Той включва 3000 болни с първичен остър инсулт (при 78% е исхемичен, а при 22% - хеморагичен) и същия брой контроли от 22 страни. Подобно на проучването INTERHEART, изследващо рисковите фактори за коронарна болест, INTERSTROKE доказва, че голяма част от инсултите могат да бъдат предотвратени с помощта на несложни профилактични мерки като контрол на артериалното налягане (АН). Артериалната хипертония (АХ) е най-значимият рисков фактор за инсулт (за разлика от миокардния инфаркт, при който 50% от риска е свързан с липидните нарушения при пациентите). Анамнезата за високи стойности на АН, особено над 160/90 mm Hg, води до нарастване на вероятността за появата на инсулт над 2.5 пъти. Заедно с АХ, тютюнопушенето, абдоминалното затлъстяване, хранителният режим и двигателната активност са отговорни за 80% от риска за исхемичен и за над 90% от риска за хеморагичен инсулт. Допълнителните рискови фактори включват: наличието на захарен диабет, консумацията на алкохол, съотношението apolipoprotein B/A1, сърдечна патология (предсърдно мъждене, преживян миокарден инфаркт, клапни увреждания) и определени психосоциални фактори (депресия, стрес). Депресията увеличава значимо само риска за исхемичен инсулт, като умерената консумация на алкохол (под 30 алкохолни единици на месец) има протективен ефект. По отношение на хеморагичния инсулт, АХ, тютюнопушенето, абдоминалното затлъстяване (голяма обиколка талия:ханш), нездравословното хранене и консумацията на алкохол (над 30 алкохолни единици на месец или прекомерни единични приеми на алкохол) са сред основните рискови фактори. Проучването INTERSTROKE потвърждава резултатите от предходни епидемиологични изследвания, според които стойностите на общия холестерол нямат отношение към вероятността за развитие на инсулт. В същото време е установена статистически значима асоциация между нивата на аполипопротеините и HDL-холестерола. По-високите им стойности са свързани със сигнификантна редукция на риска за исхемичен инсулт. Превенцията на заболеваемостта и смъртността от инсулт е асоциирана с лесно приложими профилактични мерки – нормализиране на артериалното налягане чрез медикаментозна терапия, поддържане на оптимално тегло, спиране на тютюнопушенето, спазването на здравословен хранителен режим и редовно спортуване. Абдоминалното затлъстяване (голяма обиколка талия:ханш и повишен индекс на телесна маса) има по-значима роля за повишаване на риска за инсулт, отколкото за миокарден инфаркт. И в редакционен коментар на Lancet още веднъж се подчертава водещата роля на артериалната хипертония като рисков фактор за инсулт както в индустриализираните, така и в развиващите се страни (2). Прицелни интервенции като: контрол на АН и тютюнопушенето, промоция на физическата активност и здравословно хранене (Средиземноморска диета – консумация на риба и плодове) могат значително да намалят риска за инсулт. (КД) Използвани източници: 1. O'Donnell M., Xavier D., Liu L. et al. Risk factors for ischemic and intracerebral haemorrhagic stroke in 22 countries (the INTERSTROKE study): A case-control study. Lancet 2010, 376 (9735): 112 – 123 www.thelancet.com 2. Tu J. Reducing the global burden of stroke: INTERSTROKE. Lancet 2010, 376 (9735):75-76