ARB – ефективни за превенция на предсърдно мъждене



01/09/2010
Терапията с ангиотензин рецепторни блокери (ARB) не намалява броя на пристъпите на предсърдно мъждене (AF) при пациенти с документирано пароксизмално АF и без структурно сърдечно заболяване, но удължава периода без прием на антиаритмични медикаменти, показаха резултатите от проучването ANTIPAF, представени на тазгодишния конгрес на Европейското кардиологично дружество (www.esc.org) (1). ARB не трябва да се използват за първа линия терапия на пароксизмално предсърдно мъждене, освен ако тяхното приложение не е показано поради други обективни причини, като артериална хипертония или хронична систолна сърдечна недостатъчност (тяхната ефикасност при тези състояния е доказана убедително!). До този момент, клиничната ефикасност на ARB за първична превенция на AF е демонстрирана само при пациенти със структурни сърдечни заболявания. Като антагонисти на антиотензин II (АIIА), този клас медикаменти намалява ремоделирането на лявата камера и процесите на фиброза, поради което има значима роля за превенция на AF и съответно за отлагане на нуждата от медикаменти за контрол на ритъма като amiodarone. Целта на проучването ANTIPAF (ANgiotensin II anTagonists In Paroxysmal Atrial Fibrillation) е да оцени ефективността на АIIА в сравнение с плацебо за намаляване на честотата на епизодите на AF при пациенти с пароксизмално AF, но без структурно заболяване на сърцето. ANTIPAF е немско проспективно, рандомизирано, плацебо-контролирано, мултицентърно изследване. В него са участвали 425 пациенти с документирано пароксизмално AF без стрyктурно сърдечно заболяване, разделени в две групи: ARB (n=214 ) или плацебо (n=211). Приемът на друг ARB (АIIА), инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACEI) и на антиаритмични медикаменти е бил забранен. В хода на едногодишното проучване е бил регистриран броят на дните с документирани епизоди на предсърдно мъждене в двете групи (първичен критерий за оценка), като за целта са проведени анализи на 87 818 теле-ЕКГ записа (44 888 в плацебо-групата и 42 930 в групата на ARB). Записите са били с продължителност минимум една минута на ден, независимо от наличната симптоматика. При контролни прегледи на 3, 6, 9 и 12-и месец са извършени ЕКГ и трансторакална ехокардиография, изследвани са лабораторни маркери и е направена оценка на качеството на живот на пациентите. Вторичните крайни точки са били: документиран първи рецидив на AF; качеството на живот; времето до възникване на персистиращо AF и броят на хоспитализациите. Не е била установена значима разлика (р=0.77) в честотата на дните с пристъпи на предсърдно мъждене (<0.2% и в двете групи), както и във вторичните крайни показатели за оценка с изключение на един показател – лечението с АRB е довело до сигнификантно удължаване на периода от време до назначаването на терапия с антиаритмичен медикамент (amiodarone). Независимо, че не могат да намаляват броя на пристъпите на AF при пациенти без структурно сърдечно увреждане, АRB удължават с 58% (RR 0.42) периода от време до назначаване на спасителна терапия с amiodarone. Конвенционалното лечение на AF при пациенти без структурно сърдечно заболяване има за цел да ограничи появата на рецидивиращи пристъпи и свързаните с тях тежки симптоми, които нарушават качеството на живот на тези болни. От друга страна, приемът на антиаритмични средства е ограничен поради свързаните с тях сериозни странични ефекти - проаритмия и органна токсичност. Поради това, удължаването на периода от време до появата на нужда от спасителна терапия с тези медикаменти има голямо клинично значение. Няма научно-обосновани причини да се предпочита специфичен АRB, смята водещият автор на доклада, представен по време на ASC 2010, д-р Andreas Goette. „При пациенти с предсърдно мъждене и подлежащо структурно сърдечно заболяване или придружаваща систолна сърдечна недостатъчност, ангиотензин-рецепторните блокери са ефективна допълнителна терапия за първична превенция на предсърдното мъждене, но няма доказателство, че този клас медикаменти може per se да намали честотата на рецидивиращите епизоди при пациенти с пароксизмално симптоматично AF, но без структурно сърдечно увреждане”, коментира д-р Goette. (ОИ) Използван източник: 1. Goette A., Schоеn N., Kirchhof P. et al. ANTIPAF: Angiotensin II-antagonist in paroxysmal atrial fibrillation trial www.escardio.org/congresses/esc-2010/congress-reports/pages/708-5-antipaf.aspx