Вулвовагинална кандидоза



01/08/2010
Вулвовагиналната кандидоза (ВВК) е една от най-честите причини за търсене на гинекологична помощ (1). Счита се, че 75% от всички жени ще имат поне един епизод на ВВК през своя живот, като 40-55% от тях ще имат и още един (1, 2). Около 90% от тези инфекции са предизвикани от Candida albicans (СА). Тя е коменсална диморфна гъба, населяваща гастроинтестиналния и гениталия тракт. Това означава, че СА съществува в две форми - едноклетъчна дрождеподобна при определени условия и филаментна гъба - при други. Кандидозата на влагалището, както и на други органи се разглежда като опортюнистична инфекция, което означава, че заболяването = колонизация + предиспозиция. Колонизацията с СА е относително честа и засяга до 30% от здравите асимптомни жени. Тъй като вулвовагиналната колонизация с дрождеподобни гъби е естроген-зависима, тя рядко се открива при препубертетни момичета или постменопаузални жени. Рискът за възникване на ВВК се повишава със започването на сексуалната активност, като максимумът е през второто и третото десетилетие от живота на жената и по време на бременността. В някои случаи колонизацията може да се обясни с генетична предиспозиция, водеща до липса на секреция на определени гликопротеини, които могат да инхибират адхезията на СА към вагиналната мукоза, потиснати или намалени локални имунорегулаторни механизми и производство на цитокини. Други рискови фактори са неконтролиран диабет, имунна недостатъчност, високодозирани орални контрацептиви и антибиотично лечение. От много важно значение са поведенческите фактори – диета, вид на долното бельо, хигиена по време на менструален цикъл и др. Сексуални фактори като оро-генитален и ано-генитален секс може да улеснят контаминацията с микроорганизми и да провокират рецидив поради микротравми на вулвата. ВВК не е сексуално-преносимо заболяване. Въпреки че сексуалният контакт сам по себе си не може да се свърже с повишена колонизация от СА, контрацептивните практики могат да доведат до ВВК. Например оралните контрацептиви, използването на спермициди и диафрагми, както и наличието на вътрематочна спирала са рискови фактори за възникването на ВВК. От клинична и терапевтична гледна точка ВВК се разделя на неусложнена (епизодична) и усложнена. Първата включва спорадични епизоди на ВВК, с леко изразена или умерена симптоматика, при небременни жени, предизвикани от СА. Останалите случаи се класифицират като усложнена ВВК, като най-характерна от тази група е рецидивиращата ВВК (РВВК) - наличие на повече от четири епизода през последните 12 месеца. Среща се при около 5-8% от жените и в около 33% от случаите се предизвиква от други представители на рода Candida - Candida glabrata, Candida parapsilosis и Candida crusei. Обикновено РВВК се появява пременструално. При почти половината от жените, които имат РВВК, не се установяват определени рискови фактори. Клиничната картина се характеризира със симптоматика както от страна на вулвата (сърбеж, парене, дразнене, диспареуния), така и от влагалището – наличие на гъст, подобен на извара, секрет с кисела миризма и зачервена лигавица. Често е налице болка и парене при уриниране. Диагнозата трябва да се поставя след клиничен преглед и микроскопско изследване на нативен препарат. Въпреки, че културелното изследване не е необходимо за диагнозата, то е задължително при РВВК, както и при случаите с типична клинична картина, но негативна микроскопия. Терапията на неусложенената ВВК обикновено се провежда с локално приложение на препарати, съдържащи азоли (клотримазол, миконазол, бутоконазол, терконазол или тиоконазол). Удобна и съвременна форма на такова лечение е препаратът Gynazol, който представлява 2% вагинален крем, съдържащ butoconazole nitrate (100 мg) под формата на еднодозов вагинален апликатор (всеки апликатор съдържа около 5 грама крем). Gynazol притежава много добра адхезивност по отношение на вагиналната стена, както и контролирано освобождаване на активната субстанция, така че нивото на butoconazole да е по-постоянно и да остане в терапевтични граници за по-дълго време. Обикновено локалното лечение води до клинично и микологично излекуване в 80-90% от случаите (3). Подобен успех има и пероралното приложение на 150 мg fluconazole. Трябва да не се забравя, че флуконазол е противопоказан по време на бременност. При усложнените форми на ВВК обикновено е необходимо продължително локално лечение (7-14 дни), комбинирано с перорално лечение и противорецидивни курсове (4). Неотменима част от успешната терапия са усилията да се установят и премахнат управляемите предразполагащи фактори за възникването на РВВК. Проф. д-р Благовест Пехливанов, дмн За допълнителна информация: http://www.doctorbg.com/data/File/G/Gynazol.pdf Използвани източници: 1. Sobel J. Vulvovaginal candidosis. Lancet 2007; 369: 1961-71 www.thelancet.com 2. Nyirjesy P., Sobel J. Vulvovaginal candidiasis. Obstet Gynecol Clin North Am. 2003; 30(4):671-84 3. Eschenbach D. Chronic vulvovaginal candidiasis. N Engl J Med. 2004; 351(9):851-2 www.nejm.org 4. Sobel J. et al. Maintenance fluconazole therapy for recurrent vulvovaginal candidiasis. N Engl J Med. 2004; 351(9):876-83