Рекомбинантен човешки interferon-alpha при диабет тип 1?



01/08/2010
Ниски дози рекомбинантен човешки interferon-alpha (rhINF-a) могат да поддържат по-добра остатъчна бета-клетъчна функция при пациенти с новодиагностициран диабет тип 1, показаха резултатите от фаза 2 на едногодишно рандомизирано контролирано клинично проучване, публикувани в списание Diabetes Care (1). Според авторите на изследването, прилагането на rhINF-alpha удължава фазата на „медения месец” при диабет, тъй като бета-клетките продължават да секретират ендогенен инсулин. Запазената собствена инсулинова секреция води до по-нисък риск за остри диабетни усложнения (сериозни хипогликемии и диабетна кетоацидоза), както и отлага появата на хроничните микросъдови усложнения (невро-, ретино- и нефропатия). Поддържането на стриктен контрол на гликемията (стойности максимално близки до нормалните) в ранните стадии на диабета води до по-благоприятни дългосрочни резултати (според хипотезата за „метаболитната памет”). В едногодишното проучване са участвали 128 пациенти с диабет тип 1, на възраст от три до 25 години, при които автоимунното заболяване е установено в рамките на шест седмици преди началото на изследването. Те са рандомизирани да приемат физиологичен разтвор (плацебо) или физиологичен разтвор, съдържащ 5000 или 30000 единици интерферон- alpha, един път дневно преди закуска. Първична крайна цел е промяната в C-пептидната секреция след нахранване (смесено хранене), като общо 88 пациенти са били включени в окончателния анализ. В продължение на една година, участниците, лекувани с 5000 или 30000 единици интерферон-alpha дневно, са имали сигнификантно по-малко намаление на С-пептида (съответно с 29% и 48%) в сравнение с контролите на плацебо (с 56%). Нивата на С-пептида са показател за запазена ендогенна секреция на инсулин, като липсата на доловими нива на С-пептид означава абсолютен инсулинов дефицит. Пациентите на активно лечение са имали по-малки нужди от ендогенен инсулин (по-бавно увеличаване на дозите), въпреки подобрения гликемичен контрол (значимо намаление на гликирания хемоглобин в сравнение с плацебо). Приложените единици интерферон са с добър профил на безопасност, без сериозни странични ефекти, като post hoc анализ е установил, че благоприятното въздействие върху бета-клетъчната функция се дължи на по-ниската доза от 5000 единици интерферон. „Запазването на остатъчната ендогенна инсулинова секреция възможно най-дълго нреме, може да окаже голямо въздействие върху хода на заболяването при пациенти с диабет тип 1,” обобщават авторите. (КП) Използван източник: 1. Rother K., Brown R., Morales M. et al. Effect of ingested interferon-alpha on beta-cell function in children with new-onset Type 1 diabetes. Diabetes Care 2009; 32:1250-1255 http://care.diabetesjournals.org