Рак на простатата – нови стандарти за ранна диагностика



01/08/2010
В стандартите от 2009 на American Cancer Society (ACS) се препоръчва провеждането на рутинен скрининг за рак на простатата при асимптоматични мъже при условие, че те имат най-малко 10-годишна очаквана продължителност на живот и са информирани за възможните неточности, рискове (излишни биопсии и радикални простатектомии) и потенциални ползи, свързани с този метод (1). Не трябва да се провежда скрининг за заболяването без информирано съгласие на пациентите. Мъжете със среден риск трябва да получават подобна информация или директно от лекарите, или като им бъдат посочвани други надеждни източници (http://caonline.amcancersoc.org/cgi/content/full/caac.20066v1/TBL1), след навършването на 50 години, а случаите с висок риск - преди тази възраст. Ракът на простатата е най-често диагностицираното злокачествено заболяване и втора по честота причина за смърт поради неоплазма при мъжете в развитите страни. Наличните данни показват, че редовният скрининг за определяне на нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) може да намали с до 20% свързаната със заболяването смъртност. От друга страна, при мъже с абнормено повишени нива на PSA се провеждат ненужни биопсии с цел да се определи нуждата от бъдещо лечение. При мъже, които са решили да се подложат на скрининг тест и редовно проследяване за ранно откриване на заболяването, експертите на ACS са изработени някои нови съвети: - да се провежда скрининг чрез измерване на PSA със или без ректално туширане; ректалното туширане има допълнителна информационна роля само при случаите с гранични стойности на PSA - праговата величина на PSA продължава да бъде 4.0 ng/ml - при мъже с PSA<2.5 ng/ml интервалът за проследяване се увеличава до веднъж на две години, което ще доведе до значително по-малък брой фалшиво позитивни резултати, ненужни биопсии и свръхдиагностика, на фона на незначително увеличение на недиагностицираните случаи на заболяването - при пациенти с PSA>2.5 ng/ml е необходимо да се провежда контролно проследяване всяка година - при междинни стойности на PSA (2.5-4.0 ng/ml) e необходимо да се прецени индивидуалният риск за заболяването - фамилна анамнеза, расова принадлежност, резултати от предходни биопсии и прегледи. Трябва да се има предвид, че около 25% от мъжете с гранични стойности на PSA имат недиагностициран до момента рак на простатата. - изследването на скоростта на нарастване на PSA (PSA velocity) не се препоръчва за рутинен скрининг на заболяването Стандартите на American Urological Association (AUA) се различават от тези на ACS по отношение на стойностите на PSA. Според AUA, не е възможно и не е необходимо да се посочи един стандартен праг на PSA за всички пациенти. Макар че рискът за рак на простатата корелира със серумното ниво на PSA, според AUA не е възможно да се посочи долна гранична стойност, при която да е 100% сигурно, че липсва диагностициран с биопсия рак на простатата. AUA препоръчва започването на скрининг с PSA на 40-годишна възраст, което да е свързано с преценка на рисковите фактори, измерване на свободен и общ PSA, както и скоростта на нарастване на PSA. Мъжете след 50-годишна възраст трябва да бъдат информирани за необходимостта от скрининг за рак на простатата. Хората с по-висок риск (афро-американски произход или роднини първа линия - баща или брат, диагностицирани със заболяването преди 65 годишна възраст), трябва да се информират след 45-годишна възраст, а тези с висок риск (няколко случаи в семейството с рак на простатата) – след навършване на 40 години. Основните моменти при информирането на пациентите трябва да включват следните факти: - скринингът с PSA може да установи наличието на злокачествено заболяване в по-ранен стадий, в сравнение с липсата на скрининг - скринингът за рак на простатата може да доведе до намаление на смъртността от заболяването, въпреки че данните за това са противоречиви - при мъже, диагностицирани със заболяването чрез редовно проследяване, не е възможно да се определи кои пациенти биха имали полза от провеждане на терапия - лечението на рака на простатата може да доведе до нарушения на отделителната и сексуалната функции, които могат да са изразени в различна степен, както и да са временни или постоянни - PSA и ректалното туширане са свързани с определен процент фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати - патологични резултати от PSA и ректално туширане налагат извършването на биопсия, която може да се усложни с кървене или инфекция - не всички пациенти с диагностицирано чрез скрининг заболяване имат нужда от непосредствено лечение; при една част се извършват периодични изследвания с биопсия за уточняване на бъдещото поведение Честотата на свръхдиагноза при скрининг за рак на простатата е 23-42%. Усложненията след радикална простатектомия (около 22% до 30-я ден) включват: кървене, стриктури на уретрата и пикочния мехур (5-14%), уринна инконтиненция (12-16%) и сексуална дисфункция (19-27%). Неблагоприятните странични ефекти на лъчетерапията са остра (до 50%) и хронична токсичност (еректилна дисфункция в 50% от случаите). Съобщенията за усложнения след хормонална терапия са малко, тъй като тя се прилага основно при напреднало заболяване. (ИТ) * В Mедицинска база Dанни (http://mbd.protos.bg) има 20 статии на тема рак на простатата Използван източник: 1. Wolf A., Wender R., Etzioni R. et al. American Cancer Society guideline for the early detection of prostate cancer: update 2010 CA Cancer J Clin 2010 60: 70-98 http://caonline.amcancersoc.org/cgi/content/full/caac.20066v1