Пробиотици при критично болни пациенти на механична вентилация



01/08/2010
Прилагането на пробиотик, съдържащ Lactobacillus rhamnosus (Lactobacillus GG - LGG), при критично болни пациенти на механична вентилация е асоциирано със значимо намаляване на честотата на вентилаторно-свързаната пневмония (ventilator-associated pneumonia - VAP) и заболяване с Clostridium difficile, показаха резултатите от двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, представени на годишната среща на Американското дружество на гръдните лекари* (1). Скоро след въвеждането на мощните широкоспектърни антибиотици, развитието на резистентни щамове се превърна в един от основните проблеми на интензивното лечение. Разработването на нови медикаменти не води до решаване на проблема, тъй като природата е осигурила на микроорганизмите високоефективни механизми за противодействие. Според авторите на проучването, пробиотичната терапия е нова и евтина възможност за превенция на VAP и заболяване с C.difficile в интензивните отделения. В изследването са включени 138 критично болни пациенти с висок риск за развитие на VAP, за които се е очаквало да бъдат на механична вентилация за повече от 72 часа, като състоянието им е било оценено със скора APACHE II. Участниците са били рандомизирани да получават по 109 колонии - образуващи единици (colony forming units – CFU) от пробиотика, съдържащ Lactobacillus GG (68 души) или плацебо (70 души) на всеки 12 часа. Първата дневна доза е била прилагана под формата на суспензия в орофаринкса, а втората - със стерилна вода чрез назогастрална сонда в стомаха. Първична крайна цел на изследването е честотата на микробиологично потвърдена VAP, която е била 19% в пробиотичната група и 40% сред контролите. Използвайки критериите на ACCP за клинична диагноза на VAP, процентното съотношение е било 25% в първата група и 47% при плацебо. АССР критериите включват: рентгенологични данни за нов инфилтрат плюс два от следните три клинични симптома – фебрилитет, гнойни храчки, левкоцитоза. Честотата на C.difficile инфекция, диагностицирана чрез цитотоксичен анализ, е била 6% в пробиотичната група и 19% при контролите. Продължителността на диарията също е била значително по-ниска в първата група: средно 3.1 дни в сравнение с 6.2 дни при плацебо. Антибиотичното лечение, при болните получавали пробиотик, е било средно 5.6 дни, значително по-кратко в сравнение с 8.6 дни в контролната група. Престоят в интензивното отделение и общата продължителност на болнично лечение са били значително по-дълги при пациентите в плацебо групата. Необходимостта от терапия със скъпи антибиотици също е била по-голяма при неприемалите пробиотик. Няколко вторични крайни точки показват, макар и статистически несигнификантно, ползи от пробиотичната профилактика: - болничната смъртност в пробиотичната група е била 12% в сравнение със 17% при контролите - честотата на бактериемия е била 38% спрямо 73% - честотата на уринарни инфекции е била 21% спрямо 33% в контролната група - не са наблюдавани нежелани реакции от приема на пробиотик Културелните изследвания на смив от носоглътката и на фекалии показват ясна тенденция към запазване на нормалната флора на горните дихателни пътища и гастроинтестиналния тракт в пробиотичната група, с по-малка честота на потенциално патогенни видове, в сравнение с контролите. Пробиотиците са живи микроорганизми, които оказват въздействие върху организма чрез директното си колонизиране върху интестиналната мукоза и модифициране на естествената чревна флора и на нейната метаболитна активност, упражнявайки имуномодулаторни ефекти. C.difficilaе колонизира стомашночревния тракт само ако ендогенната чревна флора е увредена. Най-чести причини за чревна дисбактериоза са: антибиотично лечение, антинеопластични средства, други чревни патогени, обширни чревни операции, уремия. (КП) * American College of Chest Physicians (ACCP) Използван източник: 1. Jancin В. Probiotic helped prevent VAP, C. difficile disease. CHEST 2009: American College of Chest Physicians Annual Meeting; October 31 - November 5, San Diego, California www.chestnet.org/accp/news