Пациентите с алергия към ваксини могат да се имунизират



01/08/2010

Повечето пациенти с алергия към ваксини могат безопасно да бъдат имунизирани след консултация с имунолог или алерголог, вместо да се излагат на риск за инфекциозни заболявания чрез избягване на бъдещи ваксинации, според практически указания, публикувани в списание Annals of Allergy, Asthma and Immunology (1).

При хората с анафилактична реакция след ваксинация трябва да се проведе алергологично изследване за ваксината чрез прик тест (prick test). Ако резултатът е отрицателен, се извършва интрадермална проба с разредена ваксина 1:100, като може да се включат и подозираните за алергени компоненти на ваксината.

Ако резултатът от интрадермалния тест е отрицателен, вероятността за IgE-медиирана реакция е много ниска и пациентът може да бъде имунизиран. Като предпазна мярка е подходящо да се осигури наблюдение на болния за поне 30 минути, с готовност за инжектиране на adrenaline и за провеждане на реанимация.

При положителен резултат от интрадермалния тест, ваксината може да бъде инжектирана в постепенно увеличаващи се дози, приложени през 15-минутни интервали.

Примерна схема за ваксина, чиято доза е 0.5 mL:

– 0.05 ml от разреждане 1:10

– 0.05 ml от неразредена ваксина

– 0.1 ml от неразредена ваксина

– 0.15 ml от неразредена ваксина

– 0.2 ml от неразредена ваксина

В такива случаи трябва да има готовност за предприемане на реанимационни мерки, като е най-добре процедурата да се извърши в болница и да е осигурен периферен венозен достъп при хора с анамнеза за изразени алергични реакции.

Когато при даден пациент се налага повторно приложение на ваксина, за която се подозира, че е причинила сериозна странична реакция, е най-удачно да се изследва титърът на IgG- антителата към съответния ваксинален антиген, преди да се направи следваща доза от ваксината.

Известни са стойностите на антителата, осигуряващи протекция срещу Haemophilus influenzae, хепатит A и B, рубеола, морбили, полиомиелит, дифтерия и тетанус.

Пациентите със съмнение за анафилактична реакция към ваксини трябва да бъдат консултирани с алерголог, за да се идентифицира алерген, отговорен за IgE-медиираната реакция и да се препоръча оптимално лечение. Най-често ролята на антиген играе някой от компонентите на ваксината (желатин, яйчен протеин), а не специфичният антиген, използван за имунизацията.

Желатинът често се използва в тривалентната ваксина рубеола-паротит-морбили (MMR) и в тази срещу варицела. MMR не съдържа значими количества яйчен протеин, но противогрипната ваксина и тази срещу жълта треска са с високи концентрации на тази съставка.

Противогрипната ваксина е прилагана безопасно при пациенти с алергия към яйца, като първо се инжектират 10% от дозата, а 30 минути по-късно – и останалата част.

“Пациентите с анамнеза за алергия към яйца или предишна реакция към противогрипната ваксина могат безопасно да бъдат имунизирани със сезонната противогрипна ваксина или H1N1 ваксина,” според д-р James Li от отделението по алергология и имунология към Mayo Clinic в САЩ.

Включени са още и следните препоръки:

– Леките локални реакции, фебрилитетът и други общи (конституционални) симптоми са обичайни след ваксинация и не са противопоказание за приложение на следващи дози от ваксината

– При бременни не трябва да се прилагат живи ваксини

– Живите ваксини са противопоказани при имунокомпрометирани пациенти

– Проведените епидемиологични проучвания не установиха връзка между приложението на ваксини и изявата на заболявания като атопия, аутизъм, множествена склероза

Страничните действия след приложение на ваксини са редки и често са преходни. Например, транзиторен обрив, наподобяващ този при инфекция, може да възникне при 3 до 5% от хората, имунизирани срещу морбили и варицела. Ваксината срещу рубеола причинява остър артрит при приблизително 15% от жените. MMR може да предизвика тромбоцитопения.

Анафилактичните реакции след ваксинация имат честота един случай на един милион ваксинирани. Изключително рядко може да настъпи летален изход след индуцирана от ваксина анафилаксия.

По-сериозните странични реакции след ваксинация, като енцефалопатия при коклюшната ваксина или синдром на Guillain-Barrе след противогрипната ваксина, са много редки. (ЗВ)

Използвани източници:

1. American College of Allergy, Asthma and Immunology. Practice parameter: Adverse reactions to vaccines. Annals of Allergy, Asthma and Immunology 2009;103:1-14 http://oberon.annallergy.org