Масовото приложение на флуорохинолони води до резистентност на туберкулозата



01/08/2010
Широката употреба на флуорохинолоните може да създаде резистентни към химиотерапевтиците туберкулозни щамове. Пациентите с повече от 10-дневно лечение с тази група медикаменти, преди диагностицирането на туберкулозата, имат седем пъти по-висок риск в сравнение с тези без такава експозиция, показаха резултатите от проучавне, публикувани в списание American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine (1). „Флуорохинолоните са едни от най-широко използваните антибактериални средства и се считат за важна част от втората линия за лечение на туберкулозата (ТБ), но използването им при не-туберкулозни състояния като бактериална пневмония, особено в месеците преди да се диагностицира ТБ, е свързано с развитието на устойчиви към медикаментите заболяване,” коментират авторите на изследването. Целта на настоящето проучване е дали и в каква степен в клиничната практика, използването на антибиотиците влияе върху развитието на резистентност при туберкулозата. За тази цел е проведен ретроспективен анализ на данни от 717 микробиологично потвърдени случая на ТБ, които са били включени по програмата Tennessee's Medicaid Program, TennCare, в периода 2002-2006 година. От тях, 640 изолати са тествани за чувствителност към флуорохинолоните. При 18% от пациентите (116), изложени на флуорохинолони през годината, в последствие е била диагностицирана ТБ. От тях, 2.5% (16 пациенти) са имали туберкулозни изолати, резистентни към химиотерапевтиците от тази група, като половината са били с документирана експозиция на флуорохинолон в извънболнична среда. От всички пациенти с ТБ, 56 са имали повече от 10-дневна флуорхинолонова експозиция, от които седем болни (13%) са били с резистентност към групата. Кратките курсове с флуорохинолони са били асоциирани с относително нисък риск за резистентност (1.6%), но всеки 10 допълнителни дни са били свързани с 50% увеличение на вероятността за развитието й. В мултивариантния логистичен регресионен анализ, след корекция спрямо възраст, пол, раса, HIV статус и локализация на болестния процес, относителният риск за развитие на резистентност при повече от 10-дневен курс с флуорохинолон, преди диагностицирането на туберкулоза, е бил седем пъти по-голям в сравнение с по-краткото приложение. От значение е било и времето на флуорохинолоновата експозицията. С най-висок риск за резистентност са пациенти, чиято експозиция е била повече от 60 дни преди диагностицирането на туберкулозата. „Прилагането на флуорохинолони рано в хода на заболяването вероятно подпомага селекцията и предоминирането на резистентни щамове. ТБ трябва да се има предвид при всички болни със съмнителни за ТБ симптоми, а употребата на химиотерапевтиците трябва да се ограничи до изключване на диагнозата. Повтарящата се употреба на тези медикаменти по повод на едни и същи клинични симптоми може да е индикатор за TБ,” обобщават авторите. Контролът върху ТБ с мултилекарствена резистентност* трябва да бъде повишен поради увеличаващите се резистентни щамове, според доклад на Световната здравна организация (WHO). Проблемът с мултилекарствената резистентна ТБ може да е по-сериозен отколкото се предполага, предупредиха експертите, като увеличаващата се свръхрезистентна форма на болестта** е обезпокоителен факт поради силно ограничените възможности за нейното лечение и високата смъртност. Резистентността на Mycobacterium tuberculosis се дължи на генетична мутация, която прави мутиралия щам резистентен на антитуберкулозните лекарства. Потвърждава се лаборатно в инфектирани изолати на пациентите с туберкулоза. (КП) * multidrug-resistant tuberculosis (MDR-TB) - форма на туберкулоза, причинена от M.tuberculosis, който е резистентен най-малкото на rifampicin и isoniazid. Потвърждава се лабораторно с установяване на in vitro резистентен щам към ефектите на двете най-ефективни първа линия антитуберкулозни лекарства. Към рифамицините (rifampicin, rifabutin, rifapentene, rifalazil) се развива кръстосана резистентност. Лечението се провежда с режими, включващи втора линия туберкулостатици, като терапията се провежда с най-малко четири лекарства, на които щамът е чувствителен, за период от поне 18 месеца (24 месеца при „хронични случаи” с екстензивно белодробно възпаление). Указанията на СЗО от 2006 година за поведение при туберкулоза, резистентна на много лекарства, можете да прочетете на адрес: http://whqlibdoc.who.int/publications/2006/9241546956_eng.pdf ** Extensively drug-resistant TB (XDR-TB, EDR-TB) - форма на болестта, причинена от M.tuberculosis, която е резистентна на всички флуорохинолони и на поне един от трите инжекционни втора линия терапия антитуберкулозни медикаменти (amikacin, kanamycin и capreomycin), в допълнение на резистентността му към rifampicin и isoniazid. Използван източник: 1. Devasia R., Blackman A., Gebretsadik T. et al. Fluoroquinolone resistance in Mycobacterium tuberculosis-the effect of duration and timing of fluoroquinolone exposure. Am J Respir Crit Care Med. 2009;180;1–6, 287–289 http://ajrccm.atsjournals.org