Диета може да предпази от генни промени пушачите



01/08/2010
Консумацията на зеленолистни зеленчуци, фолати и мултивитамини може да бъде защитен фактор срещу рака на белия дроб при настоящи и бивши пушачи, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Cancer Research (1). Това е нова концепция за превенция на злокачественото заболяване, базираща се на диетата и влиянието й върху генома на респираторния епител. В проучването са анализирани проби от храчки за метилиран статус на осем гена, които са били свързани с повишен риск за рак на белия дроб при предишни проучвания - p16, MGMT, DAPK, RASSF1A, PAX5alpha, PAX5beta, GATA4 и GATA5. „Ракът на белите дробове най-често е в следствие на карциногенните ефекти на тютюна,” според изследователите. „Но проучвания установиха, че когато осем гена с протективно действие са инактивирани чрез метилиране (добавянето на метилова група към цитозина на ДНК, спира транскрипцията на даден ген и по този начин блокира неговите функции), рискът за развитието на злокачественото заболяване е сигнификантно повишен”. Според тях, „от тези осем гена, седем са супресорни и един участва във възстановяването на ДНК. Интересно е, че един от гените е р16 - основният ген регулиращ деленето на клетките”. Кохортата на проучването е от 1101 бивши и настоящи пушачи, на възраст между 45 и 75 години, които са били с най-малко 15 пакето-години. Участниците са попълвали анкети за честотата на прием на 150 вида хранителни продукти. ДНК е била получена от клетки, изолирани от храчки на всеки участник и с полимеразна верижна реакция са били определени метилираните форми на гените. Спрямо броя на метилираните гени, пациентите са разделени на: участници с по-малко от два гена и такива с два или повече. Резултатите показват, че приемът на зеленолистни зеленчуци, фолати и мултивитамини предпазва от метилиране осемте гена. Храните с установена или подозирана връзка с метилирането или с рака на белия дроб са оценявани най-прецизно. В оценката са включени животински мазнини, витамините С, Е и B9 (фолиева киселина), алкохол и мултивитамини. Анализираните храни са били разпределени в шест групи с потенциална значимост: жълти зеленчуци, зеленолистни зеленчуци (основен източник на фолиева киселина), кръстоцветни зеленчуци, домати, плодове и червени обработени меса. Работната хипотеза е била, че животинските мазнини и червените обработени меса ще бъдат свързани с по-висока степен на метилиране в сравнение с останалите групи храни. Статистическият анализ показва значима асоциация между метилирания статус и специфичните диетични промени, както и зависимост между количеството и продължителността на употреба на храните. Приемът на зеленолистните зеленчуци е бил свързан с по-нисък риск за повишено метилиране (коефициент на съотношение - OR: 0.84; 95% доверителен интервал – CI: 0.74 - 0.93; р<0.001). Фолатният прием е показал подобни резултати (0.84; 95% CI: 0.72-0.99; р=0.04), както и текущата употреба на мултивитамини (0.57; 95% CI: 0.40-0.83; р=0.01). Белодробният рак е едно от най-честите злокачествени заболявания и водеща причина за смърт от малигнено заболяване в развитите държави. Докато напредъкът в диагностиката и лечението на рака на гърдата, маточната шийка и простатата доведе до по-добра преживяемост в последните години, смъртността от белодробен рак остава непроменена. Най-високата докладвана 5-годишна преживяемост е едва 10-15%. (КП)