Диабетната хепатопатия – следствие на хипергликемията или на инсулиновата резистентност?



01/08/2010
Пациентите с новооткрит диабет тип 2 имат по-висока честота на тежко чернодробно заболяване в сравнение с останалата популация, показаха резултатите ретроспективно кохортно проучване, публикувани онлайн през юни в списание Canadian Medical Association Journal (1). При хората с новодиагностициран диабет е показано да се проведе скрининг за неалкохолна стеатоза чрез изследване за аланин аминотрансферазата (ALAT). Инсулиновата резистентност е водеща причина не само за развитието на диабет тип 2, но и на неалкохолна чернодробна стеатоза, която е една от изявите на метаболитния синдром (2). Мерки като загуба на тегло (намаляване на висцералното затлъстяване), контрол върху хипергликемията и дислипидемията имат благоприятен ефект върху черния дроб. Предишни данни показват, че около 75% от пациентите с диабет тип 2 имат и неалкохолна стеатоза на черния дроб, която се среща и при 72.5% от хората с метаболитен синдром и нормални трансаминази. Авторите на проучването са използвали база данни на канадската провинция Онтарио за периода 1994-2006, в която са били регистрирани 438 069 възрастни с новодиагностициран диабет. За контроли са използвани 2 059 708 души със сходни демографски показатели и социален статус, но без установен диабет. Изключени от изследването са били пациентите с алкохолна стеатоза или друго чернодробно увреждане. Сравнена е била честотата на случаите с тежко чернодробно заболяване като цироза, чернодробна недостатъчност или необходимост от чернодробна трансплантация. Резултатите показват, че наличието на диабет води до по-висок риск за тежко чернодробно заболяване - 8.19 на 10 000 пациенто-години в сравнение с 4.17 на 10 000 пациенто-години в контролната група (1.92 пъти). След изключване на влянието на променливи величини като: възраст, приходи, степен на медицински грижи, както и придружаващи заболявания - хипертония, дислипидемия, затлъстяване, рискът за тежко чернодробно заболяване при пациентите с диабет се запазва 1.77 пъти по-висок; за чернодробна цироза - 2.55 пъти и за чернодробна трансплантация - 1.31 пъти в сравнение с контролите. Според авторите, диабетната хепатопатия може да се дължи или на повишена инсулинова резистентност, или на директно вредно влияние на хипергликемията върху черния дроб. Глюкозо-понижаващите средства, които подобряват инсулиновата резистентност и хипергликемията, като metformin или тиазолидиндиони, се свързват и с благоприятно влияние върху неалкохолната стеатоза и неалкохолния стеатозен хепатит, който от своя страна е честа причина за развитието на чернодробна цироза. (КП) Използвани източници: 1. Porepa L., Ray G., Sanchez-Romeu P. et al. Newly diagnosed diabetes mellitus as a risk factor for serious liver disease. CMAJ. Published online June 21, 2010 www.cmaj.ca/papbyrecent.dtl 2. Павлова К. Имат ли място тиазолидиндионите в лечението на неалкохолния стеатохепатит. ДокторD 2006, бр. 1/пролет: 18-22 http://mbd.protos.bg