Абдоминалното затлъстяване влошава прогнозата при рак на панкреаса



01/08/2010
Повишеният обем на абдоминалната мастна тъкан е значим предиктор за намалена преживяемост на пациентите с рак на панкреаса, показаха резултатите от проучване, представени по време на седмицата на заболяванията на храносмилателната система (Digestive Diseases Week - DDW) (1). Според авторите на изследването, това се дължи на факта, че висцералната мастна тъкан има много висока метаболитна активност – секретира хормони и инфламаторни цитокини, които вероятно имат отношение и към канцерогенезата. Също така е известно, че абдоминалното затлъстяване води до инсулинова резистентност, която от своя страна е причина за повишена секреция на инсулин (компенсаторна хиперинсулинемия, ако е запазена нормалната бета-клетъчна функция). Хиперинсулинемията стимулира клетъчната пролиферация, а вероятно и туморния растеж. Висцералното затлъстяване е свързано с повишен риск за рак на дебелото черво, гърдата, простатата и ендометриума. В проучването са включени 61 пациенти с аденокарцином на панкреаса, които са били оперирани по метода на Whipple (панкреатодуоденектомия) през периода 2000-2009. Те са били разделени в четири групи в зависимост от количеството на предоперативната абдоминална (висцерална) мастна тъкан, като нейният размер е бил измерен чрез компютърна томография (СТ). Според авторите, определянето на обема на висцералната мастна тъкан с образна диагностика е значим маркер за абдоминално затлъстяване и предиктор за по-лоша прогноза на болните с рак на панкреаса (при повишено количество над 30%) за разлика от индекса на телесна маса (BMI). „Подобряването на инсулиновата чувствителност и намалението на инсулиновата резистентност (редуциране на висцералното затлъстяване и повишаване на физическата активност) могат да подобрят преживяемостта на пациентите с рак на панкреаса, като измерването на абдоминалната мастна тъкан трябва да се използва за оценка на изхода от заболяването,” обобщават авторите. Ракът на панкреаса е четвъртата водеща причина за смърт от неопластични заболявания. Честотата на неговата изява достига пик през шестото и седмото десетилетие от живота на човека. Тъй като ранните симптоми (анорексия, загуба на тегло, отпадналост, умора, коремна болка, гадене) са неспецифични, диагнозата често се поставя късно. Понастоящем, над 80% от новодиагностицираните пациенти имат локално напреднал (неоперабилен) или метастатичен карцином. Най-често използваните химиотерапевтични режими включват gemcitabine (Gemzar на Eli Lilly), прилаган самостоятелно или в комбинация с други медикаменти, от които средство на първи избор е erlotinib (Tarceva на Roche). Използват се също така 5-FU, cisplatin, docetaxel или irinotecan. Хирургичната интервенция е единствената възможност за радикално лечение, но поради агресивната биология на тумора и липсата на специфични ранни симптоми, едва при 20% от случаите се провежда оперативно лечение, като резекцията на тумора е успешна при половината от тях. (КП) За допълнителна информация: Анти-CTGF за лечение на рак на панкреаса? МD, май 2009 http://mbd.protos.bg Gemcitabine забавя рецидивирането на рака на панкреаса. МD, май 2007 Използван източник: 1. Digestive Diseases Week (DDW) 2010: Abstract W1681. Presented May 5, 2010 www.ddw.org