10 препоръки за намаление на сърдечносъдовия риск при артрит



01/08/2010
10 препоръки за намаляване на сърдечносъдовия риск при пациентите с ревматоиден артрит (RA), анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит на Европейската лига срещу ревматизъм (EULAR), бяха публикувани в списание Annals of the Rheumatic Diseases (1). 1. RA трябва да се разглежда като заболяване с повишен сърдечносъдов риск поради по-високата честота на традиционните сърдечносъдови рискови фактори и на възпалителния “товар”. Въпреки че данните за анкилозиращия спондилит и за псориатичния артрит са по-малко, това се отнася и за тях (ниво на доказателственост и степен на препоръка 2b-3B) 2. За понижаване на сърдечносъдовия риск, е необходим адекватен контрол върху активността на заболяването (2b-3B) 3. При всички пациенти с RA, анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит трябва всяка година да се извършва оценка на сърдечносъдовия риск. Тя включва измерване на артериалното налягане и на липидния профил след нахранване. При смяна на антиревматичното лечение тази оценка трябва да се повтори. При болните с неактивно заболяване може да се извършва оценка на всеки две до три години (3-4C) 4. За болните с RA е необходимо да бъдат използвани модели за изчисляване на риска, като той нараства 1.5 пъти, ако пациентът отговаря на два от следните три критерия: - продължителност на заболяването повече от 10 години - положителен ревматоиден фактор (RF) - наличие на определени извънставни изяви (3-4C) 5. Когато се използва моделът Systematic Coronary Risk Evaluation* за определяне на сърдечносъдовия риск, трябва да се приложи съотношението триглицериди/HDL (high-density lipoprotein)-холестерол (3C) 6. Интервенциите за намаляване на сърдечносъдовия риск трябва да бъдат в съответствие с националните препоръки (3C) 7. Предпочитаните терапевтични средства са: статини, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и/или ангиотензин-рецепторни блокери (2a-3C-D) 8. Ефектът на инхибиторите на циклооксигеназа-2 (Cox-2) и повечето нестероидни пртивовъзпалителни средства (НСПВС, NSAIDs) върху сърдечносъдовия риск не е установен напълно. Лекарите трябва да бъдат предпазливи при изписването на тези медикаменти, особено при пациенти със сърдечносъдови рискови фактори или с документирано сърдечносъдово заболяване (2a-3C) 9. Кортикостероидите трябва да бъдат изписвани в най-ниската възможна доза (3C) 10. Пациентите трябва да бъдат активно насърчавани да спрат тютюнопушенето (3C) При лечението на пациенти с артрит често не се обръща внимание на сърдечносъдова патология, която обуславя по-голямата част от случаите на придружаващи заболявания и преждевременна смърт. Смъртността нараства и поради по-широкото разпространение на всички стадии на атерогенезата – от ендотелна дисфункция, увеличена дебелина на каротидните артерии и формиране на плаки в тях до миокарден инфаркт и инсулт. Ранната идентификация, адекватното управление на сърдечносъдовия риск и продължаващото мониториране на рисковите фактори са задължителни за неговото намаление. Своевременното и ефективно антиревматично лечение, най-добре с methotrexate и антагонисти на тумор некротичния фактор, е асоциирано с по-нисък риск за сърдечносъдови заболявания. Добавянето на фолиева киселина при пациентите, получаващи methotrexate, може да предотврати повишаването на серумните нива на хомоцистеина, което да доведе до намаляване на сърдечносъдовия риск. Препоръките на EULAR са базирани на доказателства и са разработени с участието на 18 експерти от девет европейски страни - ревматолози, кардиолози, интернисти и епидемиолози. Използвана е информация от базите данни MedLine, Embase и Cochrane library. (ЗВ) * Относителният риск се изчислява, като рисковата категория на даден индивид се сравнява с тази на непушач на същата възраст и от същия пол с артериално налягане </=140/90 mm Hg и общ холестерол <5 mmol/l Използван източник: 1. Peters M., Symmons D., McCarey D. et al. EULAR evidence-based recommendations for cardiovascular risk management in patients with rheumatoid arthritis and other forms of inflammatory arthritis. Ann Rheum Dis.2009; 0: ard.2009.113696 http://ard.bmj.com