Указания за превенция и лечение на серотониновия синдром



01/06/2010

Препоръки за профилактика, диагностика и лечение на серотониновия синдром бяха публикувани през май в списание American Family Physician (1).

Серотониновият синдром е животозастрашаващо състояние в резултат на приложението на медикаменти, които повишават серотониновата концентрация. За първи път е описан в научната литература през шестдесетте години на миналия век при пациенти на моно- или комбинирана терапия с антидепресанти.

Потенциалните механизми включват увеличаване на синтеза или секрецията на серотонин; намалено обратно захващане или понижен метаболизъм на серотонина или директно активиране на серотониновите рецептори.

Клиничната симптоматика на повишена серотонинова концентрация в ЦНС обхваща промени в съзнанието, нестабилност на автономната нервна система и невромускулна хиперактивност.

Серотониновият синдром може да възникне и при лечение с медикаменти, които потискат активността на цитохром P450 2D6 и/или P450 3A4 ензимните системи, използвани съвместно със селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (selective serotonin reuptake inhibitors – SSRIs). Описани са и случаи на суицид със серотонинергични лекарствени средства.

Медикаментите, които могат да отключат усложнение като серотониновия синдром включват:

– Амфетамини и техните производни (ecstasy, dextroamphetamine, methamphetamine, sibutramine)

– Аналгетици (cyclobenzaprine, fentanyl, meperidine, tramadol)

– Антидепресанти (buspirone, lithium)

– Инхибитори на моноамино-оксидазата (monoamine oxidase inhibitors – МАО) (phenelzine)

– SSRIs (fluoxetine), venlafaxine, серотонин 2A рецепторни блокери (trazodone),

– Трициклични антидепресани

– Антиеметици (metoclopramide, ondansetron)

– Антимигренозни медикаменти (carbamazepine, triptans, valproic acid)

– Нетипични медикаменти (cocaine, dextromethorphan, linezolid, l-tryptophan, 5-hydro-xytryptophan)

Диагностицирането на серотониновата токсичност се основава на наличието на един от следните признаци или група от симптоми (The Hunter Serotonin Toxicity Criteria):

– Спонтанни клонуси

– Повишена възбудимост, провокирани клонуси, обилно потене (диафореза)

– Тремор и хиперрефлексия

– Хипертония, хипертермия (над 38С), клонуси

В диференциално-диагностичен план се налага да се изключат антихолинергичен синдром, малигнена хипертермия, малигнен невролептичен синдром. Преобладаващата част от случаите са леки и пациентите се възстановяват спонтанно още със спиране на лечението с провокиращите синдрома медикаменти.

Повишената невромускулна възбудимост и треморът се купират с бензодиазепини, cyproheptadine може да се използва като антидот. В тежките случаи се налага болнична терапия, а при необходимост – седиране, невромускулна блокада, интубиране и апаратна вентилация.

Честотата на серотониновия синдром значимо се повишава през последните години, най-вероятно поради нарастване на използването на провокиращите усложнението медикаменти в клиничната практика. Превенцията му трябва да започне още с познаването на потенциалните токсични ефекти на прилаганите лекарства. (КД)

Изводи за клиничната практика:

– Профилактиката на серотониновия синдром изисква добро познаване на възможните токсични ефекти на серотонинергични медикаменти

– Диагностицирането на серотониновия синдром се основава на определени критерии – Hunter Serotonin Toxicity Criteria са високоспецифични и чувствителни при установяване на това тежко усложнение

– При диагностициране на серотониновия синдром е необходимо незабавно преустановяване на приема на провокиращите медикаменти и осигуряване на поддържащо лечение

– Тежките клинични случаи се повлияват добре от прием на cyproheptadine, като при необходимост болните се хоспитализират

Използван източник:

1. Ables A., Nagubilli R. Prevention, recognition, and management of serotonin syndrome. Am Fam Physician 2010; 81(9): 1139-1142 http://www.aafp.org