Терапевтичен алгоритъм при ранен стадий на PD:



01/06/2010
- Резултатите от проучвания показват, че качеството на живот на болните бързо се влошава, ако не се започне своевременна терапия - МАО-В инхибиторите повлияват умерено двигателната симптоматика, имат благоприятен профил на безопасност и подобряват качеството на живот. Тези характеристики правят групата подходяща за начално лечение на PD. Ако монотерапията с МАО-В инхибитор не е достатъчно ефикасна по отношение на клиничната симптоматика, може да се добави друг медикамент, например допаминов агонист или levodopa - Levodopa е най-ефикасният медикамент в симптоматичното лечение на PD, с незначителен брой нежелани реакции, но продължителната му употреба е свързана с развитие на флуктуации и дискинезии. Двигателните флуктуации са периоди, при които симптомите на заболяването не се повлияват добре от терапията. В началото се появяват в сутрешните и следобедните часове и се дължат на изчерпване на ефекта на медикамента преди приема на следващата доза. Впоследствие флуктуациите стават непредвидими. Дискинезиите са неволеви движения, които могат да бъдат хореиформени, дистонии, тикове, миоклонуси. Могат да засегнат всяка част на тялото. - Допаминовите агонисти имат умерен ефект върху двигателните нарушения, рядко водят до дискинезии и флуктуации, но имат неблагоприятни странични действия като: гадене, ортостатична хипотония, халюцинации, повишена сънливост, патологични промени в контрола над импулсите - Допаминовите агонисти и levodopa се започват в ниски дози, които постепенно се увеличават до постигане на желания ефект - При пациенти под 65 години лечението може да се започне с допаминов агонист със/без МАО-В инхибитор, като при изчерпване на ефекта му може да се добави levodopa/PDI (периферен DOPA декарбоксилазен инхибитор) - При болни над 70 години с деменция средство на избор е levodopa/PDI - При пациенти на възраст 65-70 години решението зависи от физикалния статус и когнитивната функция. Ако болният е със съхранена когнитивна функция и без съпътстващи сериозни заболявания, лечението започва с допаминов агонист, като при изчерпване на ефекта му се добавя levodopa/PDI - Повечето болни демонстрират добър терапевтичен отговор при прием на levodopa 400-600 mg дневно за три-пет години. По-високите дози трябва да се избягват. При поява на гадене, таблетките могат да се вземат след хранене или да се купира с domperidone - Данните от наскоро проведеното клинично изпитване FIRST STEP показват, че терапията с levodopa/carbidopa/entacapone (Stalevo) повлиява ефективно двигателните нарушения, без да увеличава значимо честотата на флуктуациите и дискинезиите, в сравнение с levodopa. В момента се провежда друго проучване - STRIDE-PD, което също има за цел да оцени честотата на дискинезиите при комбинирана и при монотерапия с levodopa - При болни, при които треморът не може да се контролира с допаминергичен медикамент, може да се използва антихолинергичен представител. Антихолинергиците се въвеждат в ниска доза, която постепенно се увеличава, за да се намалят страничните им ефекти, които включват халюцинации, объркване, нарушения на паметта. (КД)