Становище на американските експерти



01/06/2010

В началото на 2008, Американската академия по педитрия публикува своите препоръки за хранителния режим по време на бременност, в периода на кърмене и през първата година след раждането с цел профилактиране на алергичните заболявания в ранна детска възраст (1).

Въз основа на данните от доказателствената медицина, изследователите изготвят следните препоръки:

– Избягването на алергизиращи храни по време на бременност не е свързано с намален риск за атопия при децата, поради което бременните не трябва да спазват стриктен режим.

– В периода на кърмене, изключването на протеините на кравето мляко от диетата на майката, вероятно има протективен ефект по отношение на атопичен дерматит, но такъв не е установен за другите алергични заболявания

– Кърмените деца (за период от поне четири месеца), фамилно обременени за алергии, имат по-нисък риск за развитие на атопичен дерматит и алергия към протеините на кравето мляко през първите две години в сравнение с тези, хранени с адаптирани млека

– Използването на хидролизирани млека намалява в известна степен риска за атопичен дерматит, като протективният ефект е по-изразен при изцяло хидролизираните млека в сравнение с частично хидролизираните

– Няма доказателства, които да подкрепят използването на соеви млека с профилактична цел при кърмачета с атопия

– Захранването не трябва да започва преди 4-6 месец. До момента липсват обаче данни, че късното захранване може да възпрепятства развитието на алергични заболявания. Тези препоръки се отнасят и за по-късното включване на хранителни алергени (риба, яйца, ядки)

– При кърмачетата на възраст между четири и шест месеца няма доказателства, че спазването на определен хранителен режим може да предотврати атопичните прояви

– Настоящите указания са свързани с профилактиката на алергичните заболявания. Те не са насочени към кърмачета, които вече са проявили реакция, която може да се влоши допълнително при включването на даден хранителен алерген. В подобни случаи е необходимо идентифициране на алергизиращата храна и изключването й от диетата на болното дете

Соевите млека са разработени на основата на соев протеинов изолат. Не съдържат лактоза и захароза. Показани са за деца с алергия към протеините на кравето мляко след шест месечна възраст, при кърмачета с галактоземия, първичен и вторичен дефицит на лактоза и захароза.

През 2008 година, Американската академия по педиатрия излезе и с официално становище за приложението на соеви млека (2):

– Соевите млека могат да се използват като източник на храна, необходима за нормалния растеж и развитие на доносени кърмачета. Медицинските показания за приложението им включват вродена непоносимост към галактозата и лактозата, както и случаите на вегетарианство

– При кърмачета с доказана алергия към белтъка на кравето мляко да се предпочитат хидролизирани млека пред соеви, тъй като 10-14% от тези деца имат и алергия към соевия протеин

– При остър гастроентерит, след началната рехидратираща терапия, храненето на кърмачето трябва да продължи или с майчина кърма или със стандартните адаптирани млека, като соевите млека могат да се включат в случаите на вторичен лактазен дефицит

– При смесено хранене, да се предпочитат адаптирани млека, разработени на основата на протеина на кравето мляко, освен в случаите, цитирани по-горе

– Соевите млека не са разработени за преждевременно родени кърмачета и не се препоръчват за тази специфична група деца

– Соевите млека нямат предимства пред останалите за профилактика на коликите, поради което не се препоръчва приложението им с подобна цел

– Няма доказателства, че соевите млека профилактират атопичните изяви при здрави или високорискови деца

Използвани източници:

1. Committee on Nutrition and Section on Allergy and Immunology. Effects of early nutritional interventions on the development of atopic disease in infants and children: The role of maternal dietary restriction, breastfeeding, timing of introduction of complementary foods, and hydrolyzed formulas. Pediatrics 2008; 121(1): 183-191 http://pediatrics.aappublications.org

2. Committee on Nutrition. Use of soy protein-based formulas in infant feeding. Pediatrics 2008; 121: 1062-1068