Препоръки за деца с хронична хепатит В вирусна инфекция



01/06/2010

Препоръки за скрининг, проследяване и лечение на деца с хронична хепатит В вирусна (HBV) инфекция, разработени от британски експерти в областта на хепатологията под ръководството на Hepatitis B Foundation, бяха публикувани в списание Pediatrics (1).

Хроничната HBV инфекция се дефинира като персистиране на повърхностния хепатит В антиген (HBsAg) за повече от шест месеца.

Преобладаващата част от децата с хронична HBV инфекция са асимптомни, но са изложени на висок риск за развитие на тежки усложнения в по-късна възраст (често преди 30 години) като чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност и хепатоцелуларен карцином (НСС).

Вероятността за поява на НСС е най-голяма при деца, инфектирани по вертикален път, чрез майчино-фетална трансмисия. В детската популация честотата на НСС е сравнително ниска, но нараства с възрастта, което налага активно проследяване на рисковите деца за ранното идентифициране на това усложнение.

Въз основа на доказателствената медицина, екип от специалисти в областта на хепатологията разработиха указания за откриване, проследяване и лечение на деца с хронична HBV инфекция.

Целта на препоръките е да подпомогнат клиницистите да определят какви допълнителни лабораторни тестове и колко често трябва да бъдат провеждани при рисковите деца и кога тези пациенти да бъдат насочени към детски гастроентеролог.

Според препоръките, на скрининг за хронична HBV инфекция подлежат следните рискови групи деца:

– родените в ендемични за HBV региони като Източна Европа, Азия, Африка, Средиземноморския басейн, Русия, Близкия Изток, Карибския басейн, Латинска Америка

– етническите групи на територията на Австралия, Нова Зеландия, Арктика

– родените от HBsAg-положителни майки

– в семействата на които има HbsAg-положителен родственик, включително и тези, които са били имунизирани след раждането, но не са били проследени впоследствие

Специфичните указания за проследяване на децата с хронична HBV инфекция включват:

– всеки пациент, който има повишени стойности на чернодробните ензими (ALАT) и на алфа-фетопротеина (АFP), с фамилна анамнеза за НСС и вирусно натоварване (HBV DNA над 2000 IU/mL), независимо че е HbeAg-отрицателен, трябва да бъде насочен към детски гастроентеролог

– при болните периодично се проследяват нивата на чернодробните ензими и пълната кръвна картина

– за повишени стойности на АЛАТ се приемат тези над 40 IU/L

– нивата на АLАТ и AFP трябва да се мониторират на всеки шест до 12 месеца

– един път годишно се проследяват HbeAg, анти-Hbe-антителата и HBV DNA нивата

– всички деца с чернодробно увреждане и фамилна обремененост за НСС, подлежат на ултразвукова диагностика (УЗД) на храносмилателната система на всеки 12 месеца

Лечението на хроничната HBV инфекция при деца е затруднено поради развитието на резистентност, както и от наличието на други рискови фактори. Препоръчва се при децата, положителни за HBeAg, с повишени чернодробни ензими и компенсирана чернодробна функция, да се изчака между шест и 12 месеца за настъпване на спонтанна HbeAg сероконверсия, преди да се започне антивирусна терапия.

Разрешените за лечение антивирусни медикаменти в детската популация обхващат:

– Adefovir (Hepsera на Gilead Scinces) при пациенти над 12 години

– Еntecavir (Baraclude на Brystol-Myers Squibb) при болни над 16 години

– Lamivudine (Epivir на GlaxoSmithKline) за деца на възраст над три години

– Interferon alfa-2b (Intron A на Schering-Plough*) за деца над една година (КД)

* Schering-Plough се обедини с Merck в края на 2009 година, като в САЩ и Канада новата фирма носи името Merck & Co., а в целия свят е с бранда Merck Sharp & Dohme (MSD)

Използван източник:

1. Hepatitis B Foundation. Recommendations for screening, monitoring, and referral of pediatric chronic hepatitis B. Pediatrics 2009; 124 (5): e1007-e1013 http://pediatrics.aappublications.org