Неалкохолната мастна чернодробна болест – компонент на метаболитния синдром



01/06/2010
Хората с инсулинова резистентност имат прекомерно натрупване на мастна тъкан в черния дроб (5-10% от теглото на органа), което не се дължи на консумация на алкохол или на друга известна причина за чернодробно заболяване. Това състояние се нарича от гастроентеролозите неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD), която от своя страна може да прогресира до напреднало чернодробно увреждане (чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност и хепатоцелуларен карцином). NAFLD представлява спектър от нарушения, вариращи от чернодробна стеатоза (по-често макровезикуларна) до неалкохолен стеатохепатит (NASH) и чернодробна цироза. Повишените нива на чернодробни ензими (ALT, AST и gammaGT) са най-честото биохимично отклонение при чернодробна стеатоза. Данни от различни проучвания показаха, че повишените нива на чернодробни трансаминази при пациентите с NAFLD са предиктор за прогресиране на нормалния глюкозен толеранс в диабет тип 2, независимо от индекса на телесна маса. Метаболитния синдром (МетС), според последната дефиниция на Международната диабетна федерация, представлява комбинация от: централно затлъстяване (голяма обиколка на талията), дислипидемия (нисък HDL-холестерол и повишени нива на триглицериди - TG), повишено артериално налягане и нарушена глюкозна хомеостаза. NAFLD също е компонент на метаболитния синдром, смятат диабетолозите (1, 2). Не всички хора със затлъстяване развиват МетС, както и хора с нормален индекс на телесна маса (ИТМ, BMI) могат да имат инсулинова резистентност. Смята се, че инсулиновата резистентност, вследствие на висцералното затлъстяване и натрупването на чернодробна мастна тъкан, играе ключова роля за развитието на МетС. Повишеното освобождаване на свободни мастни киселини (СМК, FFA) от адипозната тъкан в порталната система при хората с висцерално затлъстяване води до увеличаване на хепаталната продукция на триацилглицероли, което в крайна сметка отключва и неалкохолната чернодробна мастна болест. Повишената продукция на глюкоза, VLDL-TG, С-реактивен протеин и коагулационни фактори (PAI-1, фибриноген) от мастния черен дроб може да води до повишен риск за диабет тип 2 (хипергликемия) и сърдечносъдово заболяване (хипертриглицеридемия и ниско ниво на HDL-холестерол), свързани с МетС и неалкохолната мастна чернодробна болест. Хората, които са по-склонни към развитието на неалкохолна стеатоза, имат също така прекомерно натрупване на интраабдоминална мастна тъкан, повишено освобождаване на СМК (спланхникова липолиза) и инфламаторни промени в адипозната тъкан (повишено ниво на TNF-alfa и интерлевкин-6, намалено ниво на адипонектин). МетС или чернодробната стеатоза не са одобрени показания за фармакологично лечение. Проучвания показаха, че диетата с намален внос на наситени мазнини и инсулиновите сенситайзери (metformin и PPARgamma агонисти) могат да намалят мастното съдържание на черния дроб. Приложението на metformin се свързва и с понижен риск за развитието на хепатоцелуларен карцином. Мастният черен дроб е маркер за чернодробна инсулинова резистентност и независим от затлъстяването предиктор за повишен риск за развитието на диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване при хората с МетС. Здравословната промяна в начина на живот (диета с цел да се постигне загуба на тегло и повишена физическа активност) подобряват инсулиновата чувствителност, което има благоприятно влияние върху всички компоненти на МетС, включително и върху чернодробната стеатоза. (КП) Използвани източници: 1. Bruce C., Byrne K. Metabolic syndrome: common origins of a multifactorial disorder. Postgrad Med J 2009; 85:614-621 www.postgradmedj.com 2. Kotronen A, Yki-Jarvinen H. Fatty Liver: A novel component of the metabolic syndrome. Arteriosclerosis, Thrombosis, and Vascular Biology. 2008;28:27-38 http://atvb.ahajournals.org/cgi/content/full/28/1/27