Лекарствa и наддаване на тегло



01/06/2010
Медикаментите, които най-често водят до увеличение на теглото, са: антидиабетни (сулфонилурейни препарати и инсулин), антихипертензивни средства, антихистамини, стероидни хормони, антиконвулсанти, психоактивни препарати (1). Mедикаменти за лечение на диабет тип 2 - Екзогенно приложеният инсулин стимулира апетита и този ефект е толкова по-силно изразен, колкото е по-стриктен гликемичният контрол (анаболен ефект)* - Сулфонилурейните препарати повишават апетита чрез стимулиране на ендогенната инсулинова секреция - Тиазолидиндионите водят до задръжка на течности (отоци) и стимулират деленето и диференциацията на адипоцитите (благоприятен метаболитен ефект поради преразпределение на мастната тъкан от висцералната в периферната област). Антихипертензивни медикаменти - Тиазидните диуретици, бримковите диуретици, блокерите на калциевите канали, бета-блокерите и алфа-адренергичните блокери водят до увеличение на телесната маса поради подобряване на апетита, като този ефект е по-изразен при медикаментите с централен механизъм на действие - Бета-блокерите допринасят за наддаване на тегло поради понижения разход на калории в следствие на намалената физическа активност (лесна уморяемост) и/или повишения внос на калории в следствие на индуцирания от медикаментите спад на настроението - Инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим (ACEI) и ангиотензин рецепторните блокери (ARB) са с неутрален ефект по отношение на теглото Антихистамини - Хистаминът потенцира анорексигенния ефект на лептина. Лекарствата, които блокират H1-рецепторите или активират H3-рецепторите, повишават апетита поради намаление на активността на лептина в централната нервна система Стероидни хормони - Кортикостероидите увеличават апетита, водят до задръжка на течности (отоци) и стимулират вторичното натрупване на мастна тъкан (централен тип затлъстяване, отлагане на мастната тъкан в областта на лицето, шията и трункуса) - Половите стероиди повлияват апетита, пример за което са месечните колебания в хормоналните нива при жени в детеродна възраст. По време на лутеалната предменструална фаза жените приемат 270 kcal повече на ден, отколкото през предшестващата периовулаторна фаза. Антиконвулсанти Въпреки че повечето антиконвулсанти увеличават апетита (valproate, бензодиазепини), някои по-нови препарати имат противоположен ефект – например topiramate води до анорексия. Също така, кетогенната диета, която се използва за лечение на епилепсията от 1920 година, потиска апетита. Психоактивни медикаменти Всяко лекарство, което променя нивата на серотонина или на допамина, повлиява центровете на апетита и ситостта в хипоталамуса. Резултатът е повишаване на апетита, което води до увеличен прием на храна и до наддаване на тегло. (ЗВ) * Инсулинът увеличава апетита, независимо от това, дали се прилага екзогенно или е ендогенно синтезиран. Храните с висок гликемичен индекс (богати на рафинирани въглехидрати) повишават рязко постпрандиалната кръвна глюкоза и стимулират допълнително ендогенната секреция на инсулин, който води до повишена липогенеза в мастната тъкан (анаболен ефект). От друга страна, постпрандиалната хиперинсулинемия води до спад на кръвната глюкоза (късна хипогликемия), която стимулира апетита и води до увеличен прием на калории. Подобряването на гликемичния контрол при пациентите с диабет намалява глюкозурията и съответно - значителните загуби на калории (4.1 kcal/g екскретирана в урината глюкоза). Глюкозурия обикновено се появява при нива на кръвната глюкоза 8.8-10.0 mmol/l (това е нормалният бъбречен праг за глюкозата). Над тези нива, глюкозата започва да се екскретира в урината. Освен това, подобряването на гликемичния контрол поради задоволяване на инсулиновите нужди намалява катаболния ефект (повишената липолиза в мастната тъкан и увеличеното разграждане на протеини в мускулите). Използван източник: 1. Kohlstadt I. Medications as modifiable contributors to weight gain. Medscape CME, May 2010 www.medscape.com