Фотопротекция



01/06/2010
Ограничената слънчева експозиция и носенето на подходящо облекло* са сред най-ефективните методи за профилактика на рака на кожата, но поради съвременния начин на живот, прилагането на слънцезащитни средства (фотопротектори) е важна стъпка в превенцията на неопластичните кожни заболявания. Около 80% от лезиите са в резултат на базоцелуларен карцином, 15% - на спиноцелуларен карцином и почти 5% - на инвазивен меланом. Установено е, че пет или повече слънчеви изгаряния удвояват риска за развитие на рак на кожата. Доказано е, че приложението на фотопротектори профилактира появата на спиноцелуларен карцином в експериментални животински модели. При хора, редовното използване на слънцезащитни продукти значимо намалява честотата на актиничната кератоза, соларната еластоза и спиноцелуларния карцином. Ефектът за профилактика на меланома не е напълно доказан. Фотопротекцията е основна профилактика и при лекарствената фотосенсибилизация, както и при фотоиндуцираните или влошаващите се от слънцето дерматози. В САЩ, FDA определя слънцезащитните продукти като лекарства без рецепта. В Европа те се приемат за козметични средства. Слънцезащитният фактор (Sun protection factor - SPF) се дефинира като доза ултравиолетово облъчване (UV Radiation – UVR**), необходима за създаването на една минимална еритемна доза (minimal erythema dose - MED) на протектирана кожа след приложението на 2 mg/cm2 продукт, разделена на дозата UVR нужна за получаването на една MED на незащитена кожа. В зависимост от SPF, слънцезащитните продукти се делят на минимално- (SPF 2-12), средно- (SPF 12-30) и високопротектиращи (SPF>30). Удвояването на фактора не е равнозначно на удвояването на ефекта. Например, SPF 2 абсорбира около 50% от ултравиолетовата радиация, SPF 8 – 87.5%, SPF 15 – 93%, SPF 30% - 97%. Фотопротекторите могат да бъдат водоустойчиви (необходимо е повторно нанасяне, ако човек е бил във вода 40 минути) и силно водоустойчиви (необходимо е повторно нанасяне, ако човек е бил във вода 80 минути). Целта на тези продукти е да намалят необходимостта от многократните апликации след плуване и изпотяване. В зависимост от механизма си на действие, фотопротекторите се делят на химични абсорбенти или физични екрани. Химичните продукти обикновено са ароматни съединения, конюгирани с карбонилна група. Те абсорбират слънчевите UV лъчи и преминават в по-високо енергийно състояние, след което отново се връщат в първоначалното си, като излишната енергия се отдава под формата на топлина или флуоресценция. Физичните фотопротектори отразяват или разсейват слънчевите лъчи, а най-новите микронизирани форми дори ги абсорбират. Те са по-подходящи за приложение при деца. Първите физични фотопротектори са били матови, най-старият е червеният вазелин. По-късно се използват титанов диоксид и цинков оксид, които сега се произвеждат в микронизирани форми, за да са козметично приемливи. Идеалният фотопротектор би бил химично инертен, безопасен, абсорбиращ или отразяващ пълния спектър на ултравиолетовите лъчи, със SPF>/=30 и козметично издържан. SPF осигурява защита само срещу UV-B, но не и срещу UV-А лъчите. До момента не съществува официално одобрен метод за измерване на протекцията срещу UV-А лъчите. Счита се, че когато е необходима защита срещу UV-A спектъра, продуктът трябва да съдържа avobenzone или неорганични вещества (titanium dioxide, zinc oxide) като активни компоненти. Широкоспектърните слънцезащитни продукти осигуряват защита както срещу UV-В, така и срещу UV-A лъчите. Един продукт е с широк спектър, ако съдържа бензофенони (oxybenzone), цинамати (ocylmethyl cinnamate, cinoxate), sulibenzone, salicylates, titanium dioxide, zinc oxide, avobenzone. Вехикулумът е от особено значение за ефективността и вида на слънцезащитните продукти. Помощните вещества, от които е съставен, разтворители и емолиенти, могат значително да повлияят абсорбирането на UV лъчи от активните съставки на продуктите. Веществата, формиращи филмовото покритие, определят качеството на фотопротективния слой върху кожата. По-високите фактори изискват по-плътен и непрекъснат филм с минимум взаимодействия между активните и инертните съставки. Помощните вещества на вехикулума определят водоустойчивостта на фотопротектора. Не на последно място от тях зависи и козметичната приемливост на продукта, която от своя страна определя използваемостта на продукта от страна на потребителя. Най-популярните слънцезащитни продукти са под формата на лосиони или кремове. Това се определя от използваната формула – олио във вода или вода в олио. Фотопротекторите с нaй-висок SPF съдържат 20-40% олио, поради което са твърде мазни и неприятни на пипане. Съществуват и сухи или спортни лосиони с по-малко съдържание на олио. Други форми на фотопротекторите са гел, стик и аерозоли. При геловите форми вехикулумът е на водна или алкохолна основа, като в тези случаи активните вещества са водоразтворими, което значително ограничава избора им. От друга страна, при тях рискът за нежелани реакции (иритация на кожата) е по-висок. Стиковете съдържат липидоразтворими съставки, към които са прибавени восъци и вазелин. Това ги прави по-трудни за нанасяне, но за сметка на това се използват върху малки площи – устните, носа и около очите. Аерозолите са много удобни за приложение, но при тях e по-трудно създаването на непрекъснат филм. Фотопротекторите се влагат и в много козметични продукти като по такъв начин се улеснява всекидневното им приложение. Могат да бъдат комбинирани и с DEET (N, N,-diethyl-m-toluamide) – съдържащ репелент, но в тези случаи е възможно да се намали ефектът на фотопротектора. Най-често наблюдаваната нежелана реакция, свързана с приложението на слънцезащитните продукти, включва субективно усещане за парене без поява на еритем. Най-зесегната е областта около очите. Наличието на консерванти и парфюми във фотопротекторите може да доведе до развитие на контактен дерматит. Въпреки че до момента има единични съобщения, счита се, че активните компоненти в слънцезащитните продукти са сред водещите причинители на фотоконтактни алергични реакции. Най-често хората, при които се наблюдава фотоконтактен дерматит, са тези с вече доказани фотодерматози и нарушена кожна бариера. Органичните фотопротектори като РАВА и нейните производни са обект на продължителни in vitro фотохимични и цитогенетични експериментални изследвания, поради предположението, че под влияние на UV радиацията, РАВА взаймодейства с ДНК на клетките и може да тригерира фотокарциногенезата. В същото време, данните от епидемиологични изследвания показват, че редовното приложение на слънцезащитни продукти при хората намалява значимо актиничната кератоза, соларната еластоза и спиноцелуларния карцином. Счита се, че нанасянето на фотопротективни продукти не намалява съществено UV-зависимата кожна продукция на витамин Д. При недостиг, витаминът може да се набави чрез храната и с включване на добавки. (КД) Изводи за клиничната практика: 1. Няма безопасен начин за придобиване на слънчев тен 2. Фотопротекторите трябва да се прилагат всеки ден независимо от сезона, като се нанасят 15-20 минути преди излагане на слънце в доза 2 mg/cm2 3. Слънцезащитните продукти, съдържащи следните вещества, определят широкия спектър на фотопротектора: бензофенони (oxybenzone), цинамати (ocylmethyl cinnamate, cinoxate), sulibenzone, salicylates, titanium dioxide, zinc oxide, avobenzone 4. SPF отразява защитата само срещу UVB лъчите, като удвояването на фактора не означава удвояване на ефекта. SPF15 абсорбира 93% от лъчите, докато SPF30 - 97%, а SPF2 - 50% 5. Необходимо е избягване на слънчевите лъчи между 10 и 16 часа, носене на дрехи, покриващи възможно по-голяма част от тялото, както и шапка с голяма периферия и очила с UV филтър 6. Не се препоръчва облъчването с изкуствени източници на UV радиация (солариуми, лампи и др.) освен по медицински показания, тъй като техните лъчи имат същите вредни ефекти върху кожата, както слънчевите * Материите, които осигуряват по-добра слънцезащита, включват вълна, деним, синтетични тъкани като полиестер, тъкани, обработени с широкоспектърен абсорбер. Колкото по-широка и по-влажна е дрехата, толкова по-малка е фотопротекцията й ** Ултравиолетовите лъчи се класифицират като А, В и С в зависимост от дължината на вълните. С-вълните (190-280 nm) се поглъщат от озоновия слой на атмосферата. В-вълните (280-320 nm) предизвикват директно увреждане на ДНК с появата на мутации. Тяхното въздействие се асоциира с развитието на актиничната кератоза и немеланомния кожен карцином. A-вълните (320-400 nm) генерират свободни кислородни радикали, като така упражняват индиректен ефект върху ДНК. Счита се, че те играят важна роля в патогенезата на меланома Използван източник: 1. Levy S. Sunscreens and photoprotection http://emedicine.medscape.com/article/1119992-overview