Синкоп по време на бета-блокада при удължен QT-интервал е индикация за ICD



01/05/2010
Приложението на имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD)* влиза в съображение при възникване на синкоп по време на лечение с бета-блокер (ВВ) при пациенти със синдром на удължения QT-интервал (LQTS), показаха резултати от проучване**, публикувани в Journal of the American College of Cardiology (1). При пациентите с LQTS, получили синкоп по време на лечение с ВВ, рискът за сърдечен арест е същият, както при болните без лечение. Поради това, е показано поставянето на ICD. Рискът за сериозни ритъмни нарушения е 3.6 пъти по-висок при болните, при които синкоп е възникнал по време на лечение с ВВ (p<0.001). Други фактори, които увеличават риска за пациента, са: повече от един синкоп без терапия с ВВ (1.96 пъти); коригиран QT-интервал >500 ms (1.76 пъти); женски пол при възраст>14 години (1.86 пъти); многобройни синкопи, възникнали преди започването на терапия с ВВ (1.8 пъти). Бета-блокерите имат протективен ефект, като намаляват риска за сериозни аритмии наполовина. Генотипът на пациента и видът на ВВ не повлияват сигнификантно резултатите. (ЗВ) * ICD - implantable cardioverter-defibrillator ** Изследването е проведено в University of Rochester Medical Center в New York, като е използван международния регистър за LQTS. Идентифицирани са 1059 пациенти с LQTS (830 от тях на лечение с ВВ) от 764 фамилии. Всички са родени след 1959 година (с цел включване на максимален брой пациенти, приемащи ВВ) и са имали анамнеза за поне един синкоп. Проследяването е продължило до 41-годишна възраст. Използван източник: 1. Jons C., Moss A., Goldenberg I. Risk of fatal arrhythmic events in long QT syndrome patients after syncope. J Am Coll Cardiol, 2010; 55:783-788, doi:10.1016/j.jacc.2009.11.042 http://content.onlinejacc.org