Растежният хормон е ефективен и безопасен при деца със синдрома на Prader-Willi



01/05/2010
Продължителното лечение с човешки растежен хормон (hGH) при децата със синдрома на Prader-Willi (PWS)* подобрява телосложението, намалява мастната тъкан и води до нормализиране на обиколката на главата и на ръста без дългосрочни неблагоприятни ефекти върху костната минерална плътност (BMD), показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Clinical Endocrinology and Metabolism (1). Мултицентърното проспективно изследването е проведено в Холандия с участието на 55 деца на възраст 5.9+/-3.2 години, които са проследени за четиригодишен период на лечение с човешки GH (соматотропин) в доза 1 mg/m2/ден. Всяка година са били изчислявани скоровете на стандартно отклонение (SDS - standard deviation score) на посочените показатели, като техните стойности са били сравнявани с тези при нормалната детска популация на същата възраст, както и с референтните стойности при деца с PWS: - процент (%) на мастна тъкан и чиста телесна маса (lean body mass, LBM), определени чрез DXA** - ръст - тегло - индекс на телесна маса (ИТМ, BMI) - обиколка на главата - костна възраст - артериално налягане - стойности на IGF-I (инсулино-подобен растежен фактор-1), IGF свързващ протеин-3, глюкоза, инсулин, гликиран хемоглобин, общ холестерол, HDL- и LDL-холестерол Лечението с GH за период от четири години е било свързано със: - значимо намаление (%SDS) на телесната мастна тъкан (p<0.0001) - значимо увеличение на LBM през първата година (p=0.02), намаление до изходните стойности през втората година и липса на промяна след това - нормализиране на ръста - от средна изходна стойност (+/-SD) -2.27+/-1.2 до -0.24+/-1.2 (p<0.0001) - увеличаване на обиколкота на главата - от изходна стойност -0.79+/-1 до 0.07+/-1.1 след четири години - сигнификантно намаление на индекса на телесна маса - значимо увеличение на средните стойности (+/-SD) на IGF-I (до 2.08+/-1.1), както и на съотношението IGF-I/IGF свързващ протеин-3 (2.32+/-0.9) Лечението с GH не е оказало неблагоприятно влияние върху костната минерализация, артериалното налягане, глюкозната хомеостаза и серумните липиди. Човешкият растежен хормон (соматотропин) може да се прилага ефективно и безопасно при деца със синдрома на Prader-Willi, смятат авторите на изследването. Това са пациенти с нарушено телосложение, забавен соматичен растеж и увеличена мастна тъкан за сметка на намалена мускулна маса, като GH води до подобрение на посочените отклонения. Първите изследвания за приложението на GH при деца с PWS започват през 1981 година. Те са проведени от д-р Moris Angulo и д-р Phillip Lee. През 2000 рекомбинантният соматотропин бе първото (и единственото до момента) лекарствено средство, одобрено от американската FDA за продължително лечение на нарушения в растежа и телосложението по време на ранното детство при пациенти с генетично потвърден синдром на Prader-Willi (статут на лекарство „сирак” www.pslgroup.com/dg/1D6FCE.htm). Тази терапия получават около 60% от педиатричните пациенти с PWS в САЩ (www.pwsausa.org/GH) Растежният хормон не е показан за продължително лечение на педиатрични пациенти, които имат нарушения в растежа поради генетично потвърден синдром на Прадер-Уили, освен ако не са били диагностицирани, че имат недостатъчност на растежен хормон, според ЕМЕА. Има данни за сънна апнея и внезапна смърт след започване на лечението с растежен хормон при педиатрични пациенти със синдром на Прадер-Уили, при които са били наблюдавани един или повече от следните рискови фактори: тежко затлъстяване, данни за предшестваща обструкция на дихателните пътища или сънна апнея. Неговото приложение е противопоказано при болни с PWS, които има болестно затлъстяване или тежки дихателни нарушения. Препоръчва се лечението с GH да започва с по-ниска доза (0.25-0.30 mg/m2/ден), като тя постепенно се увеличава до препоръчваната терапевтична доза (1 mg/m2/ден) (2). В хода на терапията трябва да се избягват високите нива на IGF-1 (признак на прекомерно висока доза на растежния хормон). Пациентите трябва да бъдат наблюдавани и за поява или влошаване на хъркането, отоци, главоболие, прояви на акромегалия. Болните с PWS често имат хипотиреоидизъм, поради което се препоръчва да се изследват нивата на TSH и на тиреоидните хормони, преди да се започва терапия с GH (2). Соматропинът повишава костната обмяна, което се изявява с увеличаване на плазмените нива на биохимичните костни маркери. (ЗВ) * Синдромът на Prader-Willi (Прадер-Уили) е комплексно, мултисистемно нарушение с множество аномалии, свързани с хипофункция на хипоталамуса. Основните прояви включват:намалени движения на плода, неонатална хипотония, силно намален мускулен тонус (трудност на кърмачетата да сучат), забавено нервнопсихическо развитие, емоционална лабилност, характерен фациес, силно повишен апетит в ранното детство (хиперфагия), който води до болестно затлъстяване, хипогонадизъм (ниски нива на полови хормони и малки по размер външни полови органи), крипторхизъм (80% от момчетата), нисък ръст, малки длани и стъпала, обсесивно-компулсивни разстройства в по-късна възраст. Централното затлъстяване е главната причина за метаболитните нарушения в глюкозната хомеостаза (поява на диабет тип 2 в по-късната възраст) и липидния профил. Развитието на синдрома може да се раздели на два периода: - пренатален, неонатален и кърмачески период, характеризиращ се с намалени двигателна активност и мускулен тонус и лошо хранене - период след двегодишна възраст, който се характеризира с неподлежаща на контрол хиперфагия и затлъстяване Първият клиничен случай с PWS е описан през 1956 от ендокринолозите Prader, Labhart и Willi. Честотата на синдрома е 1:12.000- 15.000 (и за двата пола). В 75% от случаите PWS е резултат на бащина делеция в областта на хромозома 15 (15q 11–q13), като тази генетична аномалия е описана през 1981. Останалите 24% се дължат на майчина еднородителска дизомия и 1% - на бащина хромозомна транслокация. **DXA, старо име DEXA (dual-energy x-ray absorptiometry) е метод, чрез който се определя костната минерална плътност (BMD), чиста телесна маса, маса на телесните мазнини, както и тяхното процентно съотношение. Използвани източници: 1. de Lind van Wijngaarden R., Siemensma E., Festen D. et al. Efficacy and safety of long-term continuous growth hormone treatment in children with Prader-Willi syndrome. J Clin Endocrinol Metab 2009;94:3763-3771 http://jcem.endojournals.org 2. Goldstone А., Holland А. Hauffa В. еt al. on behalf of speakers and contributors at the Second Expert Meeting of the Comprehensive Care of Patients. Recommendations for the diagnosis and management of Prader-Willi syndrome. J Clin Endocrinol Metab 2008, 93 (11): 4183-4197 http://jcem.endojournals.org/cgi/reprint/93/11/4183.pdf