Инхалаторните кортикостероиди са по-ефективни от montelukast при децата с астма



01/05/2010
Децата и юношите с лека до умерена персистираща астма, лекувани с инхалаторни кортикостероиди (ICS), имат по-добър контрол на заболяването, по-малко пристъпи и по-добра белодробна функция, в сравнение с приемащите само montelukast (MONT), показа системен обзор и мета-анализ, публикувани в списание Archives of Disease in Childhood (1). Всички съвременни мeждународни указания препоръчват употребата на ниски дози ICS (200-400 mcg beclomethasone или еквивалент) като средство на първи избор за контрол на персистиращата астма при децата (пет до 11 години) и юношите, а левкотриен рецепторните антагонисти (LTRA) са алтернативен вариант. Целта на настоящия системен преглед е да сравни ефикасността на ICS с най-често използвания LTRA - montelukast. Извършен e преглед на медицинските бази данни Medline, Embase и Central databases и са подбрани проспективни, рандомизирани, контролирани проучвания, публикувани през периода януари 1996-ноември 2009, които сравняват поне четири седмици на лечение с: ICS спрямо MONT или ICS спрямо комбинацията MONT+ICS. Първичният показател за ефективност е честота на пристъпите на бронхиална астма, изискващи приложение на системни кортикостероиди. Вторичните показатели за оценка са: белодробна функция, хоспитализации поради екзацербация на астмата, промяна в скора за симптомите, брой на дните без приложение на бързодействащ бронходилататор (спасителна терапия), употреба на albuterol, странични действия и спазване на поддържащото лечение. В мета-анализа са включени данните от 18 рандомизирани, проспективни, контролирани проучвания с 3757 участници (13 от тях сравняват ICS с MONT, три - ICS с MONT+ICS и две - ICS с MONT и с комбинацията ICS+MONT). Резултати: - В сравнение с пациентите, получаващи MONT, тези на лечение с ICS са имали значимо по-ниска честота на екзацербации (RR 0.83, р=0.01) - Децата, лекувани с ICS, са имали по-добра белодробна функция, оценена чрез: форсирания експираторен обем за 1 секунда (FEV1) като % от предвидения; промяната от изходните стойности на този показател; сутрешен върхов експираторен дебит (PEF), както и чрез клинични показатели - употреба на бета2-агонист, промяна в симптомите, дни без бронходилататор, прекратяване на участието в изследването поради екзацербация, налагаща хоспитализация - Не е установена сигнификантна разлика между първичните или вторичните показатели за ефективност между употребата само на ICS или на комбинацията ICS+MONT. Но, тъй като това са резултати само две изследвания, няма достатъчно данни дали добавянето на MONT към ICS подобрява прогнозата. (ЗВ) Използван източник: 1. Castro-Rodriguez J., Rodrigo G. The role of inhaled corticosteriods and montelukast in children with mild-moderate asthma: results of a systematic review with meta-analysis. Arch Dis Child 2009 doi:10.1136/adc.2009.169177 http://adc.bmj.com