Ерадикационна терапия на язвена болест на дванадесетопръстника с включване на Лиолакт



01/05/2010
Язвата на дванадесетопръстника остава един от най-актуалните проблеми на съвременната гастроентерология, въпреки че след успешна ерадикация на хеликобактерната инфекция честотата на рецидивите намалява. Последица от ерадикационната терапия е увеличаването на нарушенията на бактериалната микрофлора на червата (количествени и качествени промени), като дисбактериоза развиват около 92% от пациентите. Използването в схемите за ерадикация на Helicobacter pylori на две-три антибактериални средства с широк спектър на действие потенцира тяхното неблагоприятно въздействие върху състоянието на бактериалната микрофлора и обуславя прогресирането на местни (диспепсия и малабсорбция) и общи метаболитни нарушения. Практическото използване на подобни схеми води до появата на резистентни щамове на Н. pylori и съответно - до намаляване на ефективността на ерадикационната терапия. Нараства резистентността към метронидазол и към макролидите. С увеличаване на резистентните към антибиотици щамове на H. pylori, ефективността на стандартните ерадикационни схеми намалява от 80-90% до 60-70%. Всичко това стимулира разработването на терапевтични схеми с включване на нови антибиотици. В тези условия нараства честота на нежеланите странични действия, като стомашна и чревна диспепсия с нарушение на качествения и количествен състав на чревната микрофлора. Наблюдава се пряка връзка между развитието на тези странични ефекти и терапевтичните схеми дори и в кратки срокове. Това обуславя нуждата от допълване на стандартните схеми на антихеликобактерната терапия с препарати, които предотвратяват и/или коригират дисбиотичните разстройства и мобилизират метаболитния потенциал на нормалната чревна микрофлора. В редица експериментални изследвания бе доказано, че култури или препарати, произведени от лактобацили и други микроорганизми, могат да потиснат жизнеспособността на H. pylori. Доказано бе, че пробиотиците могат да предотвратят адхезията на H. pylori към мембраните на клетките и неговото размножаване. Специален интерес представлява Lactobacillus bulgaricus („българският” бацил) като уникален микроорганизъм, осигуряващ млечнокиселата ферментация. Резултатите от изследванията (Коровина и сътр.) показаха, че по време на ферментацията на Lactobacillus bulgaricus се образуват вещества, които активират имунните реакции и повишават съпротивляемостта на организма към болестотворните причинители. В нашето проучване е сравнено влиянието на някои схеми на ерадикационна терапия върху състоянието на чревната микробиоценоза и клиничната ефективност при лечение на язва на дванадесетопръстника с включване на новия пробиотичен препарат Lyolact. Наблюдавани са 56 пациенти с локализация на язвения дефект в bulbus duodeni, на възраст от 17 до 72 години (38.7+/-2.8). При всички са установени ендоскопски признаци на антрален гастрит и булбит (97% от случаите), недостатъчност на кардията (75%) и дистален езофагит (42%). В зависимост от ерадикационната терапия, пациентите са разделени на три групи, като в третата група в терапевтичната схема е включен пробиотичният препарат Lyolact (Лиолакт), за разлика от схемата в първата група. Ерадикационната терапия е довела до обратно развитие на основните клинични прояви на заболяването, но при включване на пробиотичен препарат (Лиолакт) след терапевтичния курс с антибиотици са наблюдавани само леки симптоми на стомашна диспепсия. По-рядко са наблюдавани и страничните реакции на ерадикационната терапия – гадене и диария (38 и 44.4% в първата група прямо съответно 26.1 и 16.1% в третата група). Резултатите показват, че страничните реакции на ерадикационната терапия по-често и по-бързо се овладяват при пациенти, които са приемали пробиотик. При двете стандартни схеми на ерадикационна терапия (група I и група II) доста висока е честотата на диариен синдром (от 30 до 45%). При включването в схемата на лечение на Лиолакт диарийният синдром се прояви едва при 16%. Копрологичното изследване на фона на пробиотичната терапия показва изразено намаляване и на проявите на синдрома на малдигестия. Включването на пробиотици в ерадикационната терапия води до значително подобрение в състава на чревната микрофлора. Затова, след терапевтичния курс при пациентите, приемащи Лиолакт, се установява достоверно (р<0,05; р<0,001) увеличение на броя бифидобактерии и лактобактерии, а също така и ясно изразено намаляване на бактерии от патогенната и условно-патогенната микрофлора. Тези промени в крайна сметка водят до намаляване на степента на дисбактериоза (дисбиоза) на червата. При пациентите в групите, които не са използвали пробиотика, не са отбелязани значими промени в състава на микрофлората на червата, но се наблюдава потискане на микробния растеж на практически всички представители на чревната микрофлора. Честотата на ерадикация на H. pylori е по-висока в група III (70.1%) в сравнение с останалите две групи. Обратно - в третата група е по-ниска честотата на изразената бактериална колонизация на лигавицата. Резултатите показват също, че включването в терапията на пробиотика Лиолакт води до подобрение и на клетъчния състав на лигавицата на дванадесетопръстника – намалява инфилтрацията на неутрофилни левкоцити, лимфоцити и плазмоцити (значимо) по ръбовете на язвения дефект, което свидетелства за намаляване на възпалителния процес и на имунологичната реактивност. Особен интерес представлява морфологичната оценка на лигавицата на дисталния отдел на дебелото черво след курса на ерадикационна терапия. Важно е да се отбележи, че всички болни преди лечението имат данни за микроскопски колит. При ерадикация на Н. pylori c включване на Лиолакт значимо е намаляла неутрофилната инфилтрация на лигавицата на дебелото черво, което свидетелства за намаляване на изразеността на възпалителния процес (микроскопския колит). Подобен благоприятен ефект не е наблюдаван в останалите две групи. Изводи: Включването на пробиотични препарати, като Лиолакт, в стандартните схеми за лечение на хеликобактерната инфекция влияе положително не само върху състоянието на чревната микрофлора, но подобрява и показателите за ерадикация на H. pylori. Пробиотичните препарати вероятно намаляват жизнеспособността на H. pylori в резултат на потискане на уреазната му активност и блокиране на адхезивните свойства на бактериите към гликолипидните рецептори на стомашния епител, независимо от нивото на рН. Друг важен механизъм е повишената активност на местната имунна система по отношение на H. pylori. Комбинацията стандартна антибиотична схема + пробиотик води до по-изразено подобряване на основните синдроми, на първо място – диспептичния. Трябва да се отбележи и достоверното намаляване на страничните реакции от ерадикационната терапия при болни, приемащи пробиотика Лиолакт. При пациентите, взимали пробиотик в комбинация с ерадикационните препарати, бе наблюдавано отчетливо подобрение на показателите на микрофлората. След лечението при тях достоверно се увеличи броят на бифидо- и лактобактериите. Анализът на морфологичното състояние на лигавицата на ръбовете на язвата на дванадесетопръстника и на дебелото черво показа, че пробиотикът Лиолакт усилва противовъзпалителния ефект на ерадикационната терапия и спомага за намаляване на дистрофичните промени на лигавицата на дебелото черво. Резултатите от изследването доказват предимството на комплексното лечение на язвената болест на дванадесетопръстника с включването на пробиотични препарати в сравнение със стандартната ерадикационна схема. В. Голофеевски Военномедицинска академия С. М. Киров С. Ситкин СПбГМА И. И. Мечников И. Яровенко 442 ОВКГ З. П. Соловьов Лиолакт® (Lyolact®) на Селур Фарма съдържа в дневна доза от препарата над 10 милиарда живи клетки на млечно-кисели бактерии от видовете: Lactobacillus bulgaricus (2 щама), Lactobacillus gasseri и Streptococcus thermophilus. Това е предпоставка за бързото възстановяване на бактериалния баланс на микрофлората на гастроинтестиналния тракт (ГИТ). Доказано е, че 70% от имунитета на организма зависи от състоянието на микрофлората на ГИТ. Lactobacillus bulgaricus (Българският бацил) и Streptococcus thermophilus са естествени съставки на ферментиралото мляко (кисело мляко). Lactobacillus gasseri, поради имуномодулиращите си свойства, намалява възпалението на стомашната лигавица и потиска нейната колонизация с H. pylori. За допълнителна информация: http://mbd.protos.bg